Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Нашата вечеря, братовчед! Ксересът възбуди апетита ми.

Стопанин и готвачи уплашено се хвърлиха към кухнята. В следващия момент обаче брадатият мъж се приближи и извади шпагата си.

— Драги господине — рече той. — Виждам, че с готвачите се справяте великолепно.

— Да не би да мислите, че няма да се справя по същия начин и с вашата шпага? Ако това е така, моля, опитайте!

— Станахте първо смешен — отбеляза мъжът. — Сега вече сте скучен. Съветвам ви да бързате да офейкате, тъй като иначе скоро тук ще има още един труп.

Мендоса, който до този момент само се бе смял, скочи и бързо извади шпагата си.

— Братовчед, остави го на мен — каза гасконецът. Той се хвърли с извадена шпага към своя противник. Брадатият мъж обаче отскочи ловко назад.

— Ясно е, че нямаш представа какво е това фехтовка! — извика гасконецът. — Мислиш, че имаш новак срещу себе си. Издай десния крак по-напред, по дяволите! Ти още не владееш елементарните правила.

— Ето ти! — викна брадатият мъж, като внезапно нападна.

Гасконецът вещо парира удара.

— Твоят удар нищо не струваше — каза той. — Защото и твоят учител нищо не струва.

— Да не би да искаш да ме учиш на фехтовка? — извика брадатият.

— От един гасконец могат да се научат на нещо всички фехтовачи по света!

Отговорът на брадатия беше нов, страшен удар, който със сигурност би пробол нашия човек, ако гасконецът не го беше отбил незабавно.

— Ударът беше чудесен! — констатира гласно гасконецът. — Може пък да се окаже, че твоят учител не е бил чак толкова голямо магаре.

— Той беше брабантец — отвърна брадатият.

— фламандската школа е добра, не може да се отрече. Ти също ли си брабантец?

— Да.

— Виж ти, а аз те смятах за испанец.

— фламандец съм.

— Това ме радва — рече Барейо. — Досега не бях се бил с фламандец. Нападни още веднъж.

— Добре тогава. Парирай ето този удар! Брадатият нападна.

Гасконецът отскочи назад и погледна учуден противника си.

— Беше майсторски удар — отбеляза той с възхищение. — Положението започва да става сериозно.

Брадатият мъж направи още няколко безрезултатни нападения, премести шпагата си в лявата ръка и каза:

— Сега ще опиташ един удар, чиято тайна наследих от моя учител.

Като се обърна към собственика и готвачите, които стояха на прага на кухненската врата, той продължи:

— Запалете свещи за този господин! След половин минута той ще бъде бездиханен труп.

— Хиляди дяволи! — извика гасконецът. — Искаш да ме уплашиш ли?

Той се обърна на свой ред към стопанина, който вече носеше две свещи.

— Оставете свещите на мира. Все още съм жив и не вярвам да има нужда от тях!

— Самохвалко! — извикаха зрителите. Мендоса размаха шпагата си и каза високо:

— Тишина там! Тук се води борба на живот и смърт!… Барейо, внимавай!

— Не се грижи за мен, братовчед. Любопитен съм да узная тайната на страшния удар. Когато се върна в къщи, ще има какво да покажа на своите приятели.

Брадатият се беше навел и свил коляното си. Той държеше шпагата в права линия пред себе си. Очевидно, изчакваше удобен момент, за да нападне.

Барейо го наблюдаваше най-внимателно. Той се опитваше да прочете намеренията на своя неприятел в очите му.

Фламандецът още повече се наведе. Той нападна страшно и изведнъж. Острието на шпагата му блесна като светкавица и се насочи към корема на гасконеца.

Чу се тъп звук и за огромно учудване на зрителите, шпагата на фламандеца вместо да разкъса корема на Барейо, полетя във въздуха и разби няколко бутилки на една от масите.

Фламандецът се беше изправил и уплашено наблюдаваше гасконеца. Барейо се бе хванал за корема от смях. Присъстващите ръкопляскаха одобрително. Някой викна:

— Великолепно!

Брадатият пристъпи към гасконеца:

— Ти ме победи. Убий ме!

— Защо? Какво мога да направя от кожата ти? Ако беше поне ягуар, някои от подробностите на твоето тяло щяха да имат известна стойност.

— Тогава? Какво да направя? — попита брадатият мъж. — Да взема шпагата си и да продължа да се бия?

— Спокойно, драги — каза стопанинът. — Вие няма да получите шпагата си, преди този господин да е платил четирите бутилки агуардиенте и двете малага, които счупи.

— Кой господин? — попита гасконецът. — Вие.

— Аз? Да платя?

— Да. Струват дванадесет пиастра.

— Вагабонтин! — извика гасконецът. — Най-напред ни измами с отровата си, която наричаш вино, с един дублон, а сега искаш още да ни ограбваш?

— Вън, пияница! — извика стопанинът, като се разтърси от гняв.