Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— По дяволите! — изрева фламандецът. — Този се е побъркал. Дай ми веднага шпагата, ако искаш да не изпочупя всичко тук!

— Ще платите дванадесет пиастра! — скръцна със зъби стопанинът.

Гасконецът завъртя шпага и викна:

— Напред гасконци, баски и фламандци! Да заколим този безсрамник!

Макар че собственикът не бе воин, не се уплаши. Той грабна един тиган и го захвърли срещу двамата корсари и фламандеца, който вече явно се беше съюзил с тях. Готвачите започнаха да ги бомбардират с бутилки и чинии.

Гостите отвориха вратата и побързаха да изчезнат.

Гасконецът, Мендоса и фламандецът се защитаваха храбро. Ксерес, малага, аликанте и агуардиен-те се изливаха на потоци по пейките и масите, докато във въздуха се носеха тигани, бутилки и чинии.

Битката бе продължила няколко минути, когато на вратата се появи един от гостите, избягали преди малко от пивницата, и извика:

— Нощна стража! Бягайте!

Гасконецът хвърли един стол срещу собственика. Вместо да улучи него, столът удари куп бутилки и ги направи на пух и прах. Кръчмарят изтича с хората си към вратата и викна колкото сили имаше:

— Помощ! Помощ! Убийство! Убийство!

— Да бягаме — рече фламандецът. — През кухнята има изход.

— Напред! — викна гасконецът. — Къде е твоята шпага?

— Взе я този проклет пивничар.

— Да бягаме! — викна Мендоса.

Тримата авантюристи скочиха и по масите и столовете, които лежаха в хаос по пода, се отправиха към кухнята.

— По дяволите! — извика брадатият. — Заключили са вратата!

— Тогава ще скочиш през прозореца! — рече гасконецът.

Фламандецът взе голям дървен чук от стената, който по всяка вероятност служеше на готвачите да начукват месото, и тъй силно удари едната витрина, че тя с трясък падна на улицата. Чуха се гласове:

— Какво значи това? Да не искате да ни избиете?

— Какво става тук? Да не би да е избухнала революция?

Гасконецът се беше промъкнал през прозореца. Той се озова мигом сред групичка нощни скитници и извика:

— Спасявайте се! Един ягуар, затворен в клетка, избяга!

Скитниците чуха това и се разпръснаха на всички посоки.

— Умна идея! — рече фламандецът, който също беше вече на улицата. В следващата секунда към тях се присъедини и баскът. Той задъхано рече:

— Да офейкваме. Да не би да искате да ни хване стражата?

Затичаха покрай някакъв канал, който, по всяка вероятност минаваше през целия град. След двес-та-триста крачки стигнаха една пряка уличка, пълна с народ. Между хората бе пивничарят. Като съгледа тримата бегълци, той пронизително викна:

— Ето ги вагабонтите! Дръжте ги!

— Проклет глупак! — изруга гасконецът, като извади шпагата си. — Ще го заколя като агне.

— Ти по-добре виж как да избягаме — рече фламандецът.

Гасконецът се спусна към тълпата, като раздаваше щедро удари с шпагата си.

— Бягайте! По петите ни идва един ягуар! Разбягаха се всички, но пивничарят продължаваше да вика с всички сили:

— На помощ! На помощ! Крадци!

Тримата авантюристи отново побягнаха, но пред тях се появиха двама улани и двама стрелци.

— Дръжте ги! — извика пивничарят. — Това се корсари!

Войниците се спуснаха подир бегълците.

— Проклятие! — изръмжа гасконецът. — Ние сме в клопка. Бързо, фламандецо!

Бягството не продължи дълго, тъй като гасконецът, който беше начело, изведнъж се стъписа.

— Какво има? — извика Мендоса.

— Пътят ни е запречен.

— Тогава сме хванати. Стражата е след нас.

— Това е твоя грешка, фламандецо. Ако си беше мълчал, щях да мушна пивничаря и с това да се свърши работата.

— Ако можех да предвидя какво ще стане, въобще не бих се намесвал — отвърна фламандецът.

— Стражата идва — рече Мендоса. — Вече сме в клопката.

— Още не, братовчед — каза гасконецът, — фламандецо, имаш ли пури?

— Да, при това кубински.

— Дай една. Ти също запали.

В този миг откъм сляпата уличка се появиха четиримата войници и заплашително викнаха:

— Предайте се или ще стреляме!

Тримата авантюристи се държаха така, сякаш нищо не бяха чули за случилото се. Те запалиха пурите.

— Предайте се или ще стреляме! — повторно извика някой от стражата.

Гасконецът се обърна.

— Извинете, господа — рече той. — За нас ли става въпрос?

— Не сте ли вие разбойниците, които са ограбили гостоприемницата „При негъра“? — запита водачът на стражата.

— Какво, вие ни наричате разбойници? — извика гасконецът с нотки на силна обида в гласа. — Нима не знаете, че аз съм Дон Аламейо де Мендоса и Аликан-те и Бермейо де Лос Анжелис?