Емилио Салгари - Златото на Аляска

— Можем да сме доволни, ако успеем да изкараме по сто долара на ден на човек, приятелю Бени — каза Армандо. — Започвате да ставате много взискателен.

— Малко са, Армандо.

— Тогава ми намерете страна, където човек може да добива повече.

— Имате право, но свикнахме на повече и затова не можем да се задоволим с толкова малко.

— Казвате малко! О! Милионер!

— За нас са малко, господин Фалконе. Колко е златото, което сме събрали тези дни?

— Триста и двадесет либри.

— А това ще рече?

— Сто хиляди долара.

— Сбогом, милиони!

— Но ние току-що започнахме, Бени.

— Работим вече седемнадесет дни, господине.

— Не сте ли доволен? Помислете! Имате в джоба си почти двадесет хиляди долара!

— С тази сума не се купува град.

— Тогава търсете по-богат участък.

— Смятам, че не е нужно да се изморяваме толкова, за да го намерим.

Тези думи бяха посрещнати с едно учудено Goo!.

— Говорете Бени! — казаха всички в един глас.

— Преди всичко един въпрос. Господин Фалконе вярвате ли, че в Барем има злато?

— Разбира се, онзи ден направих проби на пясъка и намерих люспи.

— И откъде мислите, че идва скъпоценният метал?

— От склоновете на Дом.

— Изследвахте ли по-големия водопад?

— Да.

— В основата му се е образувало нещо като басейн, при това доста дълбок.

— Така е, Бени.

— А знаете ли какво мисля, господине?

— Не, не съм гадател.

— Че в този басейн трябва да има натрупано злато, довлечено от водата.

Фалконе изгледа канадеца. Бе поразен от неговото разсъждение.

— Но… да… би могло… трябва да е така — продума той.

— Тогава защо не отидем да „уловим“ това богатство?

— Карамба! — възкликна и дон Пабло. — Сигурно там има натрупано несметно съкровище, събирано векове.

— Да отидем да го вземем — предложи Бек.

— По-полека приятелю — отговори Фалконе — Преди всичко трябва да видим дали можем да сложим ръка върху него. Не помислихте ли за водопада?

— Ще го отбием — каза Бени.

— И после?

— Ще изпразним водния басейн.

— Ще са ни нужни месеци, но нека отидем да видим дали няма възможност да постигнем целта си с бомба. Колко барут имаме?

— Дванадесет килограма без да се броят осемстотинте патрона за пушките ни — отговори Бени.

— Елате, приятели.

Отправиха се към водопада, който бучеше в единия край на каньона. Като стигнаха до ръба му, започнаха внимателно да наблюдават, за да видят дали бе възможно да осъществят плана си.

Реката, която слизаше от планината се спускаше с оглушителен тътен в долното корито от височина седемдесетина метра. Огромната водна маса се събираше в широк и изключително дълбок басейн. По всяка вероятност чрез многобройни канали тя преминаваше под скалата, за да се събере отново на триста-четиристотин метра по-надолу отвъд тази преграда. Басейнът имаше формата на фуния, но бреговете му бяха толкова отвесни, че едва ли можеше да се слезе по тях без помощта на стълба или дебело въже. Фалконе след като огледа внимателно, се увери, че ако имаха късмет, можеха да осъществят плана си.

— Да — каза той, след като размисли — Ако поставим експлозив в основата на тази голяма скала, която пречи на свободното преминаване на водата басейнът ще се изпразни бързо. Канарата вече е доста разрушена от водата. Сигурно лесно ще падне под силата на голямо количество барут. Единствената трудност се състои в отклоняването на водопада.

— Невъзможно ли ви изглежда? — попита Пабло.

— Може би ще успеем с второ взривяване.

— Да опитаме, господине.

— Но ще наводним каньона.

— Какво значение има това? Водите бързо ще намерят нов път и ще се влеят в Барем.

— Последвайте ме.

Фалконе се изкачи на двеста-триста метра нагоре по брега, търсейки подходящо място. Там реката течеше между две отвесни, разположени наблизо една до друга скали. Той дълго наблюдава водите, изкачи се нагоре по течението и се спря на едно място, където реката правеше остър завой. Наклонът на коритото бе доста стръмен и водата яростно се разбиваше в левия бряг. Дори скалите, които я преграждаха, трепереха.

— Ето там — посочи Фалконе. — Ако на това място се направи проход, водата ще се спусне през него и няма да минава през водопада.

— Ще стигне ли една бомба? — попита Бени.

— Ще взривим няколко наведнъж.

— Ако успеем, ще станем милионери. Сигурен съм, че на дъното на водопада се намира съкровището на планината.

— Което ние ще ограбим — каза мексиканецът, като се смееше.