Емилио Салгари: Златото на Аляска

— Бени! — извика Армандо.

— Онзи глупак е мъртъв — отговори канадецът. — Сега е ред на другия!

— Армандо! Надясно! — нареди дон Пабло. — Пазете се! Чу се изстрел, после още един Младият италианец усети как куршумите префучаха край ушите му. Скочи от седлото и се хвърли зад една скала наблизо. Дон Пабло го последва и се скри в един ров. Разбойникът, след като стреля напразно два пъти, отново се скри зад коня. Не се виждаше дори върхът на шапката му от енот.

— Този обирджия се надява да ни избие като гъски! — каза Бени, който пълзеше към другарите си. — След малко ще го пратим на оня свят да прави компания на калифорниеца.

— Убихте ли го? — попита Армандо.

— С първия куршум само го раних, останалото довърших с револвера. Негодникът издъхна, без да може да каже дори амин. Приятели мои, теренът е удобен и затова ще се опитаме да заобиколим бандита, за да го принудим да се покаже.

Тримата златотърсачи се възползуваха от неравността на местността разделиха се и запълзяха в различни посоки. Грубо проклятие ги предупреди, че плановете им са разгадани.

Като забрави всяка предпазливост, бандитът скочи на крака и откри огън срещу тях.

— Огън! — извика Бени.

Три изстрела отговориха на уинчестъра. Улучен, разбойникът подскочи напред, извика стреля още веднъж наслуки и падна тежко с лице към земята.

— Успешен изстрел! — изкрещя канадецът и стреля още веднъж.

Последният куршум бе излишен. Бандитът бе паднал, за да не стане никога повече!

Когато тримата се върнаха в лагера водейки със себе си натоварения със златото кон, намериха Фалконе и Бек на ръба на водопада. Експлозивите, избухнали с огромна сила, бяха разрушили басейна и образували широк отвор в голямата скала. Индианците, уплашени, бяха избягали с отчаяни викове, въпреки че Бек и италианецът се бяха опитали да ги успокоят. Скриха откраднатия от разбойниците чувал злато, завързаха под навеса конете и нетърпеливи да видят богатството на басейна, побързаха да се спуснат в бездната. Предвижданията им се оказаха точни, очакванията им бяха надминати. Дъното на водопада, разрушено от взрива, бе осеяно с парчета скъпоценен метал, трупани с векове Имаше късове самородно злато с всякакви размери, дори тежки повече от една либра. Събраното бе толкова много, че Бени щеше да полудее, Шестстотин и осемдесет либри, равняващи се на милион и двадесет хиляди долара, бяха събрани от дъното и скрити в пещерата. Щастливи, другарите останаха още петнадесет дни в долината, като събраха злато и при втория водопад, То беше по-малко, защото нямаха достатъчно барут, за да отклонят водата.

Месец след пристигането им в долината, натоварени със съкровищата, те тръгнаха обратно към Доусън. Пътуването мина леко, без неприятни срещи. След като превърнаха част от златото си в полици, към края на август щастливците се качиха на парахода на американската компания и се спуснаха чак до устието на Юкон. В Сиатъл — град построен наскоро, но превъзхождащ Ванкувър, Такония и Виктория, те поделиха богатството. Още не бяха станали милионери, но всеки от тях носеше повече от осемстотин хиляди лири — добра сума, спечелена само за месец работа. В Сан Франциско, Калифорния, петимата приятели се разделиха Двамата мексиканци се завърнаха в страната си, Бени взе влака по жп линията Пасифик, за да отиде в Канада, а господин Фалконе и Армандо се установиха в столицата на Калифорния. Благодарение на златото, събрано в далечните земи на Аляска, Гулиелмо Фалконе и неговият племенник станаха собственици на една от най-големите парни дъскорезници в Сан Франциско и бързо натрупаха голямо състояние.

© 1991 Надежда Бояджиева, превод от италиански

Emilio Salgari

I minatori dell’Alaska, 1900

Сканиране и разпознаване: panko, 2008 г.

Последна редакция: NomaD, 2008

Издание:

Издателска къща „Едем 21“, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9032]

Последна редакция: 2008-09-03 12:12:32