Емилио Салгари - Златото на Аляска

— А онзи мошеник избяга! — изръмжа Бени.

— С нашето злато! — добави Фалконе.

— Трябва да направим нещо. — обърна се Бек към Фалконе.

— Не трябва да чакаме смъртта със скръстени ръце.

— Нищо не може да се направи — каза дон Пабло — Не е възможно да се изкачим по тази скала.

— Поне да се опитаме да загасим фитилите — каза Бени.

— Трябва да се слезе долу, но стената е гладка, без издатини и без дупки.

— А ако се опитам да скоча?

— Ще се убиете — каза Фалконе — Височината е седем метра, а долу има остри камъни, ще счупите краката си.

— Значи сме осъдени на смърт!

Фалконе не отговори. Не знаеше какво да каже. Смъртта му се струваше неизбежна, особено сега, когато не можеха да стигнат до фитилите. Настъпи тишина. Петимата нещастници, притиснали се до скалата с ужас наблюдаваха двете струйки дим. Всяка изминала секунда им се струваше час. Бяха започнали вече да се примиряват със съдбата си, когато откъм ръба на пропастта прозвуча човешки глас. Бени го чу, изрева като животно и насочи пушката си нагоре, защото помисли, че калифорниецът се е върнал, за да присъствува на агонията им. Ослепял от ярост се приготви да стреля, когато Фалконе извика:

— Индианци!… Приятели!… Бени!… Може би сме спасени!

На горния ръб на пропастта се появиха четирима индианци и любопитно загледаха събраните на площадката мъже.

— Въже!… Хвърлете ни въже! — извика Бени. — Бързо или сме загубени!

Един от тях разбра какво става, отвърза от кръста си дълъг и дебел ремък, спусна го долу и заедно с другарите си го хвана от едната страна.

— Хайде бързо! — подкани Фалконе.

— Армандо, вие сте пръв! — каза Бени — Не губете нито миг!

Младежът се вкопчи във въжето и почувствува как го издигат във въздуха. Без дори да поблагодари на добрите индианци, дошли точно навреме да ги спасят от ужасна смърт, той се хвърли към пещерата, влезе бързо вътре и отиде да види процепите, в които бяха оставили златото.

— Ограбени сме!…

Другите пристигнаха тичешком.

— Кучи синове! — изкрещя канадецът. — Ще ни платят за това!

Огледа се наоколо. Неговият кон, тези на Бек и на дон Пабло препускаха срещу тях. Четвъртият бе изчезнал. Трите мустанга бяха успели да избягат, а последният явно бе отмъкнат от калифорниеца.

— На конете! — извика Бени.— Армандо, с мен! Елате и вие, дон Пабло! Господин Фалконе, Бек, последвайте ни както можете!

Тримата скочиха на седлата и препуснаха. След като се посъветваха, другарите им останаха да пазят храната, която се намираше в пещерата. Бясно пришпорени, конете само за няколко минути прекосиха долината по цялата й дължина и стигнаха до Големите гори.

— Ето ги! — извика Бени, който бе начела — В галоп! В галоп! На шестстотин-седемстотин метра пред тях през една поляна покрита с мъх, тежко препускаха три коня. Първите два бяха яхнати от двама мъже, в които те веднага разпознаха калифорниеца и бандита, а третият бе натоварен с доста обемист и тежък чувал. Като чуха вика на Бени, двамата негодници се обърнаха и веднага безжалостно пришпориха конете, за да ги накарат да ускорят своя ход и да навлязат в гората.

— Спрете или ще стреляме! — заповяда отново канадецът.

В отговор чуха ругатни.

— А! Не желаете да се предадете? — извика Бени — Тогава ще ви убием!

С едно прекрасно превъртане скочи на земята остави коня да се носи като вихър, а той коленичи и внимателно се прицели в калифорниеца. Двамата бандити сигурни, че са далеч от обсега на преследвачите, пришпорваха конете и се стремяха да достигнат до края на гората. Третият кон, натоварен със златото, трудно ги догонваше. Чу се изстрел.

Калифорниецът, улучен в главата от безпогрешния куршум на опитния прериен ловец, разтвори ръце и падна от седлото, като изрева от болка Изплашен, другарят му остави коня, натоварен със златото, и яростно подкара своя. За щастие дон Пабло и Армандо не бяха слезли от конете си Като видяха че негодникът бяга, и те пришпориха и бързо го приближиха.

— Спри! — извика му Армандо.

— Не — отговори бандитът.

— Ще те убием!

— Опитайте се!

Стигнал до една скала той се приземи със скок. В дясната си ръка държеше уинчестър, а в лявата стискаше дълъг нож. С два удара на ножа повали коня си и се скри зад тялото на бедното животно.

— Полека Армандо, този негодник има дванадесет куршума в пушката си! — извика дон Пабло.

В този момент чуха Бени:

— Умри, куче!

След това изтрещяха няколко револверни изстрела. Пабло и Армандо се обърнаха и видяха другарят им да тича към тях с още димящо оръжие в ръка.