Емилио Салгари - Златото на Аляска

— Какво искате да кажете?

— Някой от вас донасял ли е снопове дърва под навеса?

— Не — отговориха всички в един глас.

— Сигурни ли сте в това, което казвате?

— Повече от сигурни.

— Значи някой се е помъчил да подпали навеса.

— Някой!… И кой е той? — попита Фалконе.

— Не знам.

— Може би индианец?

— Хм! — промърмори Бени и поклати глава — С каква цел?

— Вероятно за да отнеме конете ни и да ни изпече.

— И да открадне златото ни — добави Армандо.

— Невъзможно е господа — каза дон Пабло — Индианците по тези места все още не ценят златото.

— Тогава кой може да е?

— Някой златотърсач, който ни е проследил и иска да ни съсипе, като унищожи храната и конете ни, за да не можем да го преследваме.

— Къде може да се е скрило това куче? — извика Бени.

— Сигурно е избягал.

— Възможно е в такава тъмна нощ.

— Приятели мои, трябва да дежурим през нощта — каза мексиканецът.

— А утре ще претърсим околностите — добави Фалконе.

— Ще претърсим горите — каза Бени. — Ако намерим някой негодник, обещавам ви, че ще пратя в черепа му шестдесет грама олово.

След като обиколиха скалите наоколо и се спуснаха чак до водопада, без да намерят нищо, златотърсачите се върнаха в палатката си. Този път двама от тях останаха на пост при навеса с надеждата да изненадат разбойника.

На другия ден Бени, Армандо, Бек и дон Пабло решиха да се отърват от опасния неприятел, който искаше да отнеме живота и богатството им. Тръгнаха да претърсят горите наоколо, въпреки че изгаряха от нетърпение да изпразнят басейна под водопада Фалконе остана да пази пещерата и конете. Двамата мексиканци се отправиха към планината а канадецът и младият му приятел към каньона където навлизаха сред боровите и кедровите гори. След като огледаха околностите те слязоха в южната му част в близост до гората. Напредваха много внимателно, за да не бъдат изненадани и посрещнати с изстрели. Прекосиха просеката и навлязоха сред дърветата. Почвата бе много влажна и забелязаха две следи, за които не можеше да има никакво съмнение.

— Тук са минали двама бели — каза Бени.

— Дали не са калифорниецът и неговият приятел бандитът? — попита Армандо.

— По дяволите! Само да ги намерим, ще ги убием, без да се колебаем.

Намираха се в края на каньона пред един огромен скален масив в подножието на планината. На това място дърветата бяха по-редки и само тук-там се виждаше някой дрян, ниски храсти от дива лоза и шипки. Двамата ловци спряха зад стъблото на един кедър и започнаха внимателно да разглеждат скалите. Страхуваха се да не попаднат в засада. Следите свършваха до една скала където имаше пукнатини, позволяващи изкачване то. Като погледна към върха, Бени забеляза доста широк процеп, където спокойно можеше да влезе човек, който вероятно навътре в скалата завършваше с пещера.

— Дали това не е скривалището им? — запита се Бени. Искаше да предложи на Армандо да се изкачат, когато забеляза тънка струя дим.

— А!— възкликна той.— Не съм се излъгал!

— Там са — промърмори Армандо.

— И не подозират нашето присъствие.

— Сигурно е така, защото иначе не биха запалили огън.

— Хайде да ги изненадаме, Армандо.

— Да, да вървим, Бени.

Двамата ловци провериха дали пушките им са заредени. Запълзяха нагоре, като се криеха зад скалите. Димът продължаваше да излиза, но все по-слаб дори започна да се разсейва, а от процепа не се чуваше никакъв шум. Те лазеха нагоре, като предпазливо се хващаха за издатините, и внимаваха да не съборят някой камък. Бързо се изкачиха и веднага се изправиха на крака, готови за стрелба. После скочиха долу.

— Стойте или ще стрелям! — извика канадецът.

Не последва отговор. Двамата мъже влязоха в просторна кръгла пещера, осветена от няколко горящи главни. За тяхна голяма изненада тук нямаше никой. Но многобройните предмети свидетелствуваха, че пещерата е обитаема. По стените бяха закачени тризъбци, куки, ножове е дръжки от слонова кост и мрежи. По пода имаше разпръснати снегоходки, използувани от индианците, кожени торби с дрехи и продукти, сушена и пушена риба и кожи от черна мечка лисица, лакомец и вълк. От устата на канадеца се изтръгна вик на учудване и разочарование.

— По дяволите! — възкликна той. — Излъгахме се.

— Искате да кажете, че тази пещера не служи за подслон на бели — каза Армандо.

— Това е индианско убежище, Армандо.

— Значи сме се измамили.