Емилио Салгари: Златото на Аляска

— Защо я слагате там? — попита Армандо, който внимателно следеше всички тези операции.

— За да отделим златото от живака — обясни Бени.

— И сега ли ще го видим?

— Още не. Бек, готова ли е тавата?

— Да — отговори мексиканецът.

Канадецът хвана с две ръце торбичката, сложи я върху дървената тава и с всички сили заизвива плата. Живакът започна да излиза през дупчиците на чувала и да пада като сребърен дъжд в тавата. Когато отново отвори торбичката, Бени показа на учудените си другари едно блокче, което тежеше повече от една либра, но изглеждаше по-скоро сребърно, отколкото златно.

— По дяволите! — извика канадецът и подскочи.

— Карамба! — възкликна дон Пабло.

— Слоят е с изключително високо съдържание!

— Да Бени!

— Златотърсачът не ви е излъгал!

— Не!… Не!… Господи! Ще станем богати като Крез!

— Всичко това злато ли е? — запита Армандо — Цяла либра само от няколко кофи пръст!

— Имай малко търпение — каза чичо му. — Не е, защото е примесено с живак, но те уверявам, че откритият от нас пласт е невероятно богат. Ако в това парче живакът е 25–30 процента ще рече, че сме сложили ръка на приказна мина.

Бек набързо запали няколко клона каучуково дърво и постави над пламъците друг метален тиган. Бени взе скъпоценния къс и го сложи в него. Само за няколко минути живакът се изпари, а на дъното заблестя събраното с шлюза злато. От гърдите на всички се изтръгна вик на възхищение и радост:

— Злато!… Злато!… Колко злато!

Наистина в съда беше останало голямо количество от скъпоценния метал. Бени, Бек и Пабло не бяха виждали такъв добив в резултат само на едно промиване. Сега вече вярваха, че теренът бе наистина смесица от пръст и злато.

— Приятели, ще бъдем богати като набаби, толкова богати, че ще можем да си купим кораби, ниви, къщи, и то какви къщи!… Цели градове!…

— Ако от всяко промиване извличаме по толкова ще ви повярваме Бени — отговори Фалконе — Рудните богатства на тази долина надхвърлиха всичките богатства на Калифорния, Австралия и Южна Африка. Да видим дали тази жила ще продължи.

— Ще намерим и други, по дяволите! На работа или ще започна да танцувам толкова лудо, че ще си счупя краката. Имам нужда да се движа да копая, да крещя, да танцувам!

— Спокойно, Бени — каза Армандо, като се смееше — Досега сме изкарали само една-две хилядарки.

— Под тази земя има милиони.

— Ще ги съберем, но без да полудяваме.

— На работа — прикани господин Фалконе.

Бени и Бек отново слязоха в изкопа, а Армандо и Пабло щяха да поемат пълните с пясък кофи. Фалконе трябваше да работи с шлюза — не толкова уморителен труд, но отговарящ на техническите му знания. През целия ден петимата не оставиха лопатите кирките и кофите и работиха трескаво, за да извлекат от земята скритото в нея съкровище. Привечер златото бе изсипано върху тавите, за да се пречисти и от последните остатъци живак, и бе претеглено с кантар, който Фалконе бе донесъл със се бе си.

За десетте часа труд бяха събрали двадесет и четири либри почти чисто злато, като по този начин печелеха седем хиляди долара. Тази вечер в лагера устроиха малък пир в чест на щастливото събитие. Изядоха последното парче пушено мечешко месо заедно с вкусна бобена чорба и изпиха една от бутилките уиски, които носеха със себе си.

Приятелите продължиха да копаят четиринадесет дни по продължение на жилата и добиха голямо количество злато. На петнадесетия тази трескава, изнурителна работа изведнъж спря. След като намериха доста дупки, пълни със самородни парчета скъпоценен метал — големите колкото едри бобени зърна а малките колкото грах, попаднаха на огромен блок твърд кварц. Той се простираше в посока на дълбоката пропаст, граничеща с единия водопад и бе толкова голям и здрав, че не можеше да бъде разбит нито с кирка нито дори с бомба. След като неколкократно се опитаха да го пробият на различна дълбочина за да открият златоносната жила те се убедиха че по-нататъшните им усилия са безполезни. Върнаха се към основата на участъка за да открият продължението на жилата. Едва след като изкопаха много нови дупки успяха да я намерят. Скоро установиха, че съдържанието на злато не бе толкова голямо, колкото в началото, защото за два дни работа с шлюза получиха само около четири либри злато

— По дяволите! — каза Бени. — Шестстотин долара са много, признавам, и сигурно и най-богатите участъци в Калифорния не дават повече, но за нас все пак са малко. Ако продължаваме така, никога няма да станем милионери.