Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Мадури е млад, но умен и храбър — успокои го Бенда. — Освен това е и съобразителен и ще се оправи. Веднъж го видях да се бори с една от пантерите на махараджата, която беше излязла от клетката си.

— Никой да не издава скривалището му.

— И най-страшните мъчения няма да изтръгнат от нас тази тайна.

— Добре. Да почакаме, докато ни повика махараджата.

— Надяваш ли се все още на нещо? — попита Бенда. — Аз изгубих всяка надежда; ще заплатя с главата си за предателството.

— Не, приятелю. Ако той иска да види Мизора, ще трябва да пусне всички ни на свобода.

— Ами ако поиска да задържи само мен?

— Мизора ще остане пленница.

— Погрижи се за собствената си свобода, Амали. По-късно ще отмъстиш за мен.

— Или всички ще бъдем свободни, или всички ще умрем — изрече твърдо Царят на ловците на бисери.

В шатрата влязоха двама военни.

— Кой е началникът ви? — попита единият.

— Аз — отвърна Амали, без да се колебае.

— Махараджата те вика, за да ти съобщи своята присъда.

Двамата офицери го претърсиха, за да се убедят, че няма оръжие, и го изведоха.

Махараджата седеше пред шатрата си, обкръжен от своите сановници. Щом погледна пленника, той подскочи, пребледня и извика:

— Това си ти!… Амали!…

— Да, аз съм — Амали, Царят на ловците на бисери, потомъкът на Яфнапатамските владетели, братът на този, когото уби.

Сановниците започнаха да шепнат смутено помежду си. Амали посрещаше техните погледи с гордо изправена глава.

Известно време махараджата остана безмълвен. Лицето му се обля с кръв.

— Какво направи със сестра ми? — изкрещя той.

— Тя е на сигурно място.

— В затвора ли, където я изтезаваш?

— Не, тя живее в най-хубавите стаи на моя замък, а хората ми се отнасят към нея така, както към самия мен. Тя е по-скоро моя гостенка, отколкото пленница.

— Ако ти беше само гостенка, щеше да се върне.

— Още не съм дал съгласието си за това.

— Лъжеш, крадецо на жени.

— Аз ти я отнех, за да я заменя с моя племенник.

— Мадури?… Къде е това момче? Къде го скри? Казвай, иначе ще те насека на парчета.

— Успокой се! Животът на Мизора е гаранция за моя. Опитай се да ме убиеш.

— Как смееш?!

— Аз не мога да направя нищо, защото съм в ръцете ти, но моите хора ще действат вместо мен.

— Лъжеш се. Не след дълго твоята скала ще бъде превзета и разрушена. Веднага ще предприема поход.

По устните на Амали се появи презрителна усмивка.

— Ти не познаваш моя остров. Той е толкова добре укрепен и охраняван, че никой не може да го превземе — нито ти, нито принцът на Манаар, нито англичаните.

— Какво направи с принца на Манаар?

— Той също е мой пленник.

— Жив ли е?

— Аз не съм убиец. Напротив, на два пъти спасих живота на принца.

— Колко си великодушен! — усмихна се иронично махараджата. — Ще ми кажеш ли къде е Мадури?

— На сигурно място.

— Ти ще ми върнеш и него, и белия човек. Амали учудено го погледна.

— Белият човек ли!… Французинът не е ли пленен?

— Това куче е успяло да убие пазачите си и да избяга, но аз пак ще го пипна. Говори — каза повелително махараджата. — Къде е Мадури? Искам да ми го върнеш.

— Търси го.

— Искам да ми върнеш и Мизора.

— Иди я вземи.

— Подиграваш ли се с мен?

— Отговарям на въпросите ти.

— Не се ли страхуваш?

— От какво? — попита спокойно пленникът.

— Чака те смърт.

— Ами ти? Ти не се ли страхуваш?

— Аз?! От какво да се страхувам?

— За Мизора.

— Аз ще я освободя и ще избия всичките ти бандити.

— Всичките? Те са двадесет хиляди и всички до един са готови да отмъстят за мен.

Махараджата злобно се засмя.

— Ти имаш двадесет хиляди души?

— Ще ги видиш, когато навлязат в земите ти и завладеят Яфнапатам.

— Празни приказки! Ако смяташ, че по този начин ще ме изплашиш, жестоко се лъжеш. Няма да избегнеш наказанието си.

— Ако държиш на живота на сестра си, съветвам те да не се докосваш нито до моите другари, нито до мен. Тя е изложена на същата опасност, на която и ние. Аз не искам да умре най-красивото момиче на Цейлон.

— Какво великодушие. Той иска да мине за защитник на всички синхалски хубавици. Ами Бенда?… И този ли предател искаш да освободя?… И него ще го сполети твоята участ. И двамата ще умрете. По този начин ще се освободя и от твоите съмишленици, и от теб, претендента за трона на Яфнапатам.

— Не забравяй, че животът на сестра ти виси на косъм.

— Нали ти казах, че ще я освободя.

— Още преди твоите хора да се приближат до моята скала, тя ще бъде мъртва.