Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Това закъснение погуби всички. Успяхме да отвлечем малкия Мадури.

— Пак ли го плениха?

— Той е скрит в един стар индуски храм, който се намира в джунглата.

— Господине, не можем ли да освободим нашия господар? Ние сме готови на всичко и ще ви се подчиняваме като на самия Амали.

— Работата е трудна и рискована, но аз се надявам да я изведа до добър край.

— Ако махараджата се върне веднага в Яфнапатам, всичко е загубено.

— Да вървим за Мадури. Бедното момче сигурно много се тревожи.

— А после?

— Ще изпратим шпиони в лагера на махараджата. Като се върнат, ще видим какъв план да съставим за освобождаването на вашия господар и на неговите другари. Имаш ли двама сигурни и съобразителни смелчаги?

— Всички са такива.

— Ще ги изпратим към езерото. В суматохата те лесно ще се промъкнат в лагера и ще ни донесат ценни сведения. Освен това трябва да отделим десет души, които да ме придружат до индуския храм.

— Ами аз, господине?

— Ти ще останеш тук с останалия екипаж. Ще се скриете зад островите и щом чуете да се стреля, ще дойдете да ни вземете.

Десетина добре въоръжени моряци тръгнаха с французина.

— Хайде, напред! — изкомандва Жан Баре. — Трябва да бъдем готови на всичко за спасяването на Мадури. Ако махараджата е успял да го залови отново и не иска да го замени, тогава ще застана начело на ловците на бисери и ще му обявя война.

Поуспокоен от този план, той се спусна през гората и за кратко време групата стигна до джунглата.

Преди да тръгне с придружаващите го през тръстиките, бамбуците и трънаците, Жан Баре дълго оглежда околността, за да види дали наоколо няма синхали. Недалеч те забелязаха храма. Край полуразрушените от вековете стени не се виждаше никой.

Когато стигнаха на известно разстояние от него, французинът, който беше колкото храбър, толкова и благоразумен, спря и внимателно огледа наоколо; после даде заповед на своите хора да заредят оръжието си и предпазливо потегли напред. Покачи се по стълбата и влезе в храма. Вътре нямаше никой. Той се приближи бързо към статуята на Буда и се успокои, когато видя, че плочата не е махната. Улови халката и отмести капака.

— Мадури, Мадури! — извика той.

— Вие ли сте, господине?

— Да, аз съм Жан Баре.

Момчето се показа. Французинът го улови за ръката и го изтегли навън.

— Къде е чичо ми?

— Случи се нещастие, момчето ми. Чичо ти, Дурга, капитанът и двамата моряци са пленени от синхалите.

Две едри сълзи се спуснаха по бузите на момчето.

— Боже мой! Той е загубен… Мислите ли, господине, че ако се предам на махараджата, ще мога да го спася. Аз съм готов на всичко.

— За да загинете и двамата ли? Не, храбро момче. Ти ще останеш при нас под добра охрана.

— Но какво ще стане с чичо ми?

— Ще го освободим. Бъди спокоен.

Момчето наведе глава и промълви:

— Махараджата е лош; той ще го убие.

— Не се отчайвай.

— Вярвате ли, че може да го освободите?

— Ще опитаме.

— Махараджата е силен, а вие разполагате само с десет души.

— Те струват колкото сто синхали. Освен това ние имаме и други хора при езерото и разполагаме с добре въоръжена гемия.

— Все пак сте малко.

— Днес сме десет, утре ще бъдем десет хиляди. Всички ловци на бисери се подчиняват на твоя чичо. Ако се наложи, ще ги извикаме и те ще тръгнат срещу махараджата. Хайде, Мадури, да отиваме при езерото. Скоро ще видиш чичо си.

Амали и неговите другари бяха подкарани към лагера на махараджата.

Царят на ловците на бисери се убеди, че всички опити за бягство са безполезни, и се примири със съдбата си. Той беше уверен, че ще излезе жив от ръцете на своя неприятел, защото разчиташе на Мизора. Размяната можеше да се смята за сигурна. Утешаваше го мисълта, че Мадури е свободен и може да обяви война на Яфнапатам.

Призори петимата пленници стигнаха до лагера и бяха посрещнати с викове и подигравки. Развързаха ги, свалиха ги от носилките и ги затвориха в една шатра, съседна на тази на махараджата.

Амали попита неспокойно другарите си:

— Видя ли някой французина? Да не са го убили в схватката?

— Не, господарю — успокои го Дурга. — Аз видях, когато го сложиха в носилката. Носеха го четирима души. Сигурно е дошъл тук преди нас.

— Аз също го видях — добави Бенда. — Той беше съвсем здрав.

— Но защо са го донесли тук преди нас?

— Считали са, че той е най-важният пленник. Теб не те познаха.

— Махараджата скоро ще ме познае! Но това не ме интересува толкова, колкото участта на Мадури. Какво ли ще стане с малкото момче? Дано да се сети да слезе към океана и да открие ловците на бисери.