Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Искаме да те спасим — започна Амали. — Тук има едно скривалище, в което не може да влезе възрастен човек. В случай на нужда то може да ти послужи.

Момчето взе меча и тръстиката. Отворът беше тесен дори и за него, но то успя да се провре.

— Какво виждаш? — попита Амали.

— Един коридор.

— Къде води?

— Ще видя.

Момчето тръгна, размахвайки тръстиката, за да съживи пламъка й. След малко се върна.

— Чичо — каза то. — Този коридор води до една решетка извън стените на храма.

— Има ли достатъчно въздух?

— Да.

— Ние ще ти хвърлим листа, за да се разположиш на меко. Ти ще останеш тук, докато премине опасността.

— Ще направя всичко, което поискаш.

— Каквото и да се случи, не се издавай. Дори да ни заловят.

— Здрава ли е решетката? — попита Жан Баре.

— Не много. Влагата е разяла желязото.

— Можеш ли да я счупиш?

— С меча си ще мога да изкъртя железата.

Амали хвърли в дупката сноп бананови листа, даде на момчето двата си револвера и му поръча:

— Спи и не се грижи за нас. Дори ако почнем да се бием, ти не се безпокой.

След това сложи плочата на мястото й, разрови земята наоколо и закри пукнатината. Тъкмо се изправяше, когато един от моряците влезе и съобщи:

— Синхалите на махараджата идват.

Царят на ловците на бисери, Жан Баре и главатарят изскочиха бързо от храма. Дурга и моряците бяха коленичили зад една статуя, която се издигаше па средата на поляната.

— Господарю — съобщи помощникът на Амали, — синхалите са открили скривалището ни.

— Видя ли ги?

— Чух кучешки лай.

— Къде?

— Идваше от бамбуците пред нас. Хората сигурно са се скрили зад тях.

От далечината долетя нов лай.

— Това значи, че и други хора прекосяват джунглата — каза французинът. — Амали, сега можем да напуснем храма. Мадури няма да ни пречи на бягството. Все някой от нас ще стигне до езерото.

— Но какво ще стане с Мадури?

— Ще се върнем за него по-късно. Решавайте, преди синхалите да са ни обсадили. Мракът е непроницаем, а джунглата — гъста. Провирайки се между дърветата, ще можем да избягаме.

— Да, имате право, Жан Баре… Всички ли сте съгласни?

— Всички.

— Дурга ще върви най-отпред. Моряците — отзад.

Слязоха предпазливо по стълбата и се промъкнаха покрай стените на храма, прикривайки се зад храсталаците. После поеха през джунглата със заредени пушки в ръце. Кучешкият лай ги предупреди, че преследвачите са съвсем наблизо.

— Идват — каза Жан Баре.

Чуха се викове. Синхалите нападаха храма.

— Ако бяхме изчакали още няколко минути, щяхме да бъдем заловени — забеляза французинът. — Докато ни търсят, ние ще вземем преднина.

— Страхувам се за Мадури — прошепна Амали.

— Няма да го намерят. Дори да открият плочата, те не могат да слязат в неговото скривалище. Той е на по-сигурно място от нас.

Чуха се гърмежи. Неприятелите стреляха по храма и статуята на Буда. Внезапно шумът утихна. Синхалите бяха влезли в храма.

— Търсете ни — усмихна се иронично Дурга. — Ние ще използваме времето, което вие губите.

Те тичаха задъхани, за да стигнат възможно по-скоро до езерото и „Бангалор“. Но тръстиките ги принуждаваха да заобикалят. Влажната земя също забавяше бягството им. Внезапно почвата под тях стана рохкава и те затънаха до колене. С големи усилия успяха да се измъкнат и продължиха пътя си. След двадесетина минути Дурга извика:

— Спри! Група хора се насочва прави срещу нас.

— Пригответе оръжията си — заповяда Амали.

Те се разположиха в кръг, за да могат да се защищават от всички страни, и зачакаха нападението. Пет-шест кучета се хвърлиха върху тях с бесен лай. Жан Баре удари едното с приклада на пушката си, а останалите застреля.

— Синхалите — предупреди Амали.

От всички страни наизскачаха хора и се спуснаха с викове към групата. Те бяха повече от четиридесет. Бегълците откриха огън. После хванаха карабините си и започнаха да нанасят с прикладите удари наляво и надясно.

Синхалите връхлетяха върху противниците си от всички страни. Скоро и шестимата бяха повалени. Залавянето им бе придружено от възторжени викове. Двадесет души връхлетяха върху Жан Баре и здраво го вързаха, докато останалите крещяха:

— Белият човек!… Заловихме белия човек.

Той се огледа наоколо. Другарите му също бяха вързани. Студена пот изби по челото му.

— Бедният Амали — каза си той… — Дано поне Мадури се спаси. Това момче е силно и ще се справи с положението. Колкото до нас, всичко е свършено!