Емилио Салгари - Ловци на бисери

Следван от главатаря, той влезе в лагера и се отправи към шатрата на махараджата. Стражата го поздрави с уважение.

Махараджата и сановниците му пируваха. Чуваше се смях и шум от наздравици. Отвън двадесетина музиканти биеха дайрета, тасове и вдигаха невъобразим шум.

Жан Баре обиколи шатрата на махараджата, спря се при музикантите, огледа огньовете и се отправи към спящите слонове, застанали един до друг върху килим от бананови листа.

— Погрижете се за пазачите — каза французинът на главатаря. — През това време аз ще действам.

Двамата му другари започнаха да разговарят с пазачите. Те ги разпитаха за възрастта на слоновете и за техния характер. През това време французинът извади от джоба си малко шишенце, пълно с червеникава течност, и една спринцовка.

Той се огледа наоколо, за да се убеди, че никой не го наблюдава, приближи се до най-големия от слоновете, поглади го по хобота и го убоде леко.

Грамадното животно мръдна ушите си, сякаш искаше да прогони някоя муха, и продължи да спи.

Жан Баре отиде последователно при всички слонове и им постави по една инжекция.

Когато свърши, той се върна при Дурга и главатаря и каза:

— Да отидем да послушаме малко музика пред шатрата на махараджата. Синхалите свирят добре.

Той ги отведе настрана и прошепна:

— Внимавайте за момчето; фитилът е подпален.

След малко зад шатрата на махараджата се чу ужасен рев. Последва втори, не по-малко ужасен от първия.

Като чуха тези ревове, пазачите се спуснаха към слоновете, за да ги успокоят, но се върнаха изплашени назад. Шест от слоновете заплашително размахваха хоботите си. Огромните им тела трепереха. Те тъпчеха земята с грамадните си крака.

Един от пазачите, по-смел от другите, се приближи до най-едрия слон и го повика по име.

В отговор слонът замахна с хобота си, свали го на земята и после му смаза главата с огромния си крак.

Това беше сигналът. Шестте слона, обхванати от яростна лудост, скъсаха синджирите си и хукнаха през лагера, събаряйки всичко, изпречило се на пътя им.

От всички страни започнаха да долитат писъци и викове, изпълнени с ужас. Войници, слуги и пазачи, изненадани и обезумели от страх, хукнаха да бягат. Махараджата бързо напусна шатрата си. Сановниците и пазачите на малкия Мадури го последваха.

Моментът беше благоприятен. Французинът и Дурга влязоха в шатрата на момчето. Мадури, събуден от шума, беше станал и викаше слугите.

— Ела — прошепна Жан Баре и хвана Мадури за ръцете. — Слоновете са полудели и ще опустошат всичко.

Без да дочака отговор от момчето, той го грабна на ръце. Дурга и капитанът го последваха с карабини в ръце.

Разярените слонове продължаваха да беснеят и да всяват паника наоколо. Те не обръщаха никакво внимание на войниците, които стреляха по тях.

Жан Баре продължи да тича между съборените шатри и отиде при храста, където го чакаше Амали.

— Ето го — каза французинът.

— Мадури! — извика Амали. — Помниш ли ме?

— Чичо! — възкликна момчето. — Разбира се, че те помня.

— Да бягаме! Ти си свободен!

Тъкмо тръгваха, когато някой извика:

— Отвличат детето… Измяна! Измяна!

Този вик нададе един от любимците на махараджата, който беше избягал в същата посока. Като го видя, че се приближава с изваден меч, Жан Баре стреля. Любимецът на махараджата падна на земята.

Но за нещастие той не бе крещял напразно. Няколко души, които тичаха към езерото, го чуха и забелязаха французина. Те също започнаха да викат:

— Отвличат Мадури… Измяна!

Въпреки че слоновете продължаваха да вилнеят, няколко войници се спуснаха след бегълците.

— Към езерото! — кресна Жан Баре.

Те скоро преминаха през малкия канал и навлязоха в джунглата. Амали носеше момчето. Той дори не усещаше товара си и вървеше най-бързо от всички. Французинът беше останал малко назад, за да може да стреля по преследвачите.

Виковете продължаваха. Всички синхали се спуснаха след тях. Махараджата ги окуражаваше.

След десетина минути стигнаха до езерото. Преследваха ги двадесетина синхали, които непрекъснато стреляха по тях.

Лодката беше на брега. С един тласък Дурга я бутна във водата. Жан Баре стреля по двама от преследвачите, които бяха най-близо до тях, и те паднаха мъртви на брега.

Всички успяха да се качат. Лодката се понесе бързо към островите.

Амали и французинът откриха огън по преследвачите, но и те стреляха. С всяка изминала минута броят на синхалите се увеличаваше. Куршумите им свиреха около лодката.