— Браво, чужденецо! — извика махараджата.
Сякаш по даден сигнал няколко тигъра изскочиха от високата трева и нададоха продължителни ревове.
Тръпки побиха повечето от присъстващите. Ловците започнаха да крещят и се разбягаха по всички посоки.
Слонът, на който седеше французинът, сви леко предните си крака, наведе глава, изви назад хобота си и зачака нападението. Останалите слонове започнаха да се блъскат един друг в желанието си да обърнат гръб на дивите животни.
Но тигрите не нападнаха веднага. Отначало те направиха няколко кръга, мъчейки се да пробият линията на слоновете, за да нападнат пазачите и войниците, стоящи на земята.
Жан Баре забеляза един приближаващ се тигър и даде заповед на другарите си да стрелят.
Но изстрелът не бе сполучлив. Звярът беше само леко ранен и това увеличи неговата ярост. С пламтящи очи и настръхнала козина той се хвърли към краката на слона, готов да нападне ловците.
Но слонът замахна силно с хобота си и го отхвърли на повече от десет метра. Звярът, по-пъргав от котка, се върна повторно. Грамадното животно отново се опита да го отстрани, свивайки хобота си, за да го предпази от зъбите на неприятеля.
Жан Баре виждаше как пред него се разтваря силната челюст на тигъра и чуваше скърцането на неговите зъби. В този миг едновременният изстрел на Бенда и Дурга накара звяра да се търколи във високата трева.
В това време другите ловци бяха повалили третия тигър.
Махараджата не преставаше да стреля. Малкият Мадури му пълнеше карабините. Но той не можеше да се отърве от един необикновено голям тигър, който на два пъти вече се беше опитал да нападне неговия слон.
Жан Баре забеляза това. Той се изплаши за момчето, а не за махараджата, когото с удоволствие би желал да види разкъсан. Прицели се и гръмна, но не можа да убие тигъра, а само прониза единия му крак.
Въпреки тази рана хищникът направи трети опит за нападение. С един чудовищен скок той се метна на гърба на слона, изтърбуши с ноктите си водача и стигна до носилката. Точно в този момент карабината на махараджата беше изпразнена. Чуха се викове на ужас. Всички ловци виждаха опасността, на която бе изложен техният господар, но никой не посмя да стреля, защото куршумът можеше да засегне махараджата или хората около него.
Жан Баре беше сигурен в своя изстрел. Като видя, че тигърът е вече до носилката, той гръмна. Звярът, улучен в главата, се търколи под слона. Спасен в последния момент от сигурна смърт, махараджата се огледа наоколо и попита:
— Кой стреля?
— Белият човек — разнесе се от всички страни.
Махараджата погледна към Жан Баре, който държеше в ръце още димящата си пушка и му поблагодари с ръка.
Ловът приключи. Ловците натовариха на носилките шестте тигъра и ги отнесоха в лагера. Слоновете ги последваха. Всички се поздравяваха с щастливия изход от лова.
— Господин Баре — каза главатарят на охраната, — вие сте героят на деня и махараджата ще иска да ви се отплати, задето спасихте живота му.
— Защищавах живота на детето, а не неговия. Ако Мадури не беше на същия слон, нямаше да стрелям, а щях да оставя тигърът да разкъса махараджата.
Щом стигнаха до лагера, един от офицерите на махараджата влезе в тяхната шатра и помоли Жан Баре да го последва. Французинът тръгна към шатрата на махараджата, който го очакваше отвън, заобиколен от своите сановници.
Срещу него бяха наредени шестте тигъра, покрити с листа и цветя. Върху най-големия тигър седеше племенникът на Амали.
Жан Баре свали учтиво шапката си, поклони се леко и каза:
— Какво обичате, Ваше Величество?
— Искам да ви благодаря — произнесе тържествено махараджата, като отвърна на поздрава му. — Без вашата карабина и вашия изстрел не знам дали сега владетелят на Яфнапатам щеше да бъде жив. Ако разчитах на сановниците си, тигърът щеше да пирува с месото ми. Като му дойде времето, всеки ще си получи заслуженото наказание. Сановниците се спогледаха ужасени.
— Моите военачалници скъпо ще заплатят за поведението си — каза махараджата със заплашителен глас. — Господине, как мога да ви се отплатя, задето ме спасихте? Каквото и да поискате, ще ви го дам.
Жан Баре се обърна към Мадури, който го гледаше с любопитство.
— Ваше Величество, искам само едно нещо.
— Кажете, какво е то, и ще го получите.
— Това хубаво момче — дръзко изрече французинът и посочи Мадури.
Махараджата го погледна учудено.
— За какво ви е?
— То е от най-хубавите представители на синхалската раса. Искам да го направя мой паж.
Читать дальше