Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Момчето ще дойде ли?

— То ще спи в шатра, съседна на тази на махараджата.

— Ще можем ли да изпълним нашия план още тази нощ?

— Не бързайте — каза главатарят. — Нека почакаме, докато стигнем бреговете на езерото, където ще можем да разчитаме на помощта на Амали и неговите хора. Нашият слон ни чака пред вратата. Предлагам да тръгнем веднага, за да присъстваме на шествието. Заслужава да се види.

Жан Баре и Дурга последваха Бенда. Пред двореца ги чакаше един голям, дресиран слон с разкошно седло. Човекът, който го караше, беше седнал на врата му между двете уши. Бенда и Жан Баре се покатериха по въжената стълба и седнаха на възглавничките в носилката.

Слонът потегли и прекоси със спокойна и отмерена стъпка града. Спря до една врата, където се беше събрала голяма тълпа, която очакваше да мине шествието.

Едва спрели, те чуха звуците на тромпети и тасове; появиха се войници с копринени знамена, на които бяха изобразени слънце, луна, слон, тигър, змии и множество други животни. След тях вървяха музикантите, следвани от въоръжени войници. Зад тях осем души, облечени в красиви копринени дрехи, носеха богато украсена носилка.

Махараджата беше облечен с нещо, прилично на роба, и с широки панталони от бяла коприна, които стигаха чак до петите. Червените му обувки бяха с извити носове. На главата си носеше кадифена шапчица с черни пера. На хълбока му висеше меч, поставен в златна ножница. В ръката си държеше бастун със сребърна дръжка, украсена с бисери и диаманти. Кожата му беше почти бяла. Чертите на лицето му имаха нещо сходно с тези на хубавата Мизора, но неговият израз бе неприветлив и свиреп.

Пред носилката на махараджата имаше друга една, по-малка. В нея седеше красиво дванадесет-тринадесетгодишно момче, с отлично телосложение, мургава кожа и големи черни очи с меланхоличен израз. Косата му беше дълга и гъста. То бе облечено с бяла копринена роба, обшита със злато, а на кръста си носеше разкошен пъстроцветен пояс.

Край носилката му вървяха осем войници, въоръжени с копия.

— Това ли е Мадури? — попита Жан Баре.

— Да, племенникът на Амали — отвърна съвсем тихо главатарят.

След носилката вървяха шест ловджийски слона. Върху тях седяха хора, въоръжени с пушки. След слоновете вървяха слугите на махараджата. Те водеха кучетата, носеха храна и различни, необходими за лова и престоя в джунглата, неща. Главатарят изчака да се източи цялото шествие и заповяда на пазача да подкара слона.

Когато шествието стигна до джунглата, нощта вече беше настъпила. Шест слона разчистваха пътя. Те изтръгваха с хоботите си дърветата и храстите. Слугите, въоръжени с брадви и ятагани, доразчистваха пътеката.

Към десет часа вечерта стигнаха до джунглата, в която французинът и Дурга се бяха лутали цяла нощ. Тамбурите, тасовете и тромпетите дадоха знак за спиране.

Петдесет души се спуснаха сред трънливите храсти, разчистиха около четиристотин квадратни метра място и издигнаха шатрата на махараджата: един конус от розова коприна и множество знамена.

Скоро наоколо бяха издигнати и шатрите за сановниците и роднините на махараджата. После слугите запалиха големи огньове и започнаха да приготвят вечеря.

— Да издигнем и ние нашата шатра — предложи главатарят на телохранителите на махараджата.

Четирима слуги се заеха с издигането й, а други помогнаха при приготвянето на вечеря за своя господар и гостите му.

След като се навечеряха, французинът и Дурга се разходиха из лагера. В това време главатарят бе повикан от махараджата.

Войниците и слугите започнаха приготовленията за лова, който трябваше да започне призори.

Двеста души заедно с кучетата вече бяха обсадили джунглата, за да не избягат в съседните гори изплашените от шума тигри. От време на време проехтяваха пушечни изстрели, които показваха, че някой див звяр се опитва да избяга.

— Тези зверове ще предизвикат голяма суматоха и много ловци ще загинат.

— Не е имало досега лов, който да мине безнаказано. Тигрите използват безредието и винаги вземат много жертви.

— Да можехме и ние да се възползваме, за да отвлечем момчето.

— Смятате ли да направите нещо със слоновете?

— А, значи отгатна? Смятам да ги накарам да пощръклеят.

— Как?

— С помощта на една игла.

— Нищо няма да усетят; тяхната кожа е много дебела, господине.

— В Пенджаб видях как един слон просто полудя от една капка, която му инжектираха под кожата. Един от пазачите трябваше да го убие, за да не изпомачка всички наоколо.