Емилио Салгари - Ловци на бисери

— На ваше място не бих рискувал. Махараджата е способен да се възползва от вашата поява и да постъпи с вас по същия начин, по който е постъпил с брат ви.

— Мизора е гаранция за живота и свободата ми.

— Хм! Тиранин като него едва ли ще се поколебае да пожертва сестра си в името на своето благоденствие. Вие сте опасен противник. Когато научат за смъртта ви, вашите хора ще убият Мизора, но това няма да ви съживи и вие ще се простите с отмъщението, короната и брака с прекрасната принцеса.

— Какво бихте направили на мое място?

— Можете ли да разчитате напълно на вашите хора?

— Напълно.

— Сигурен ли сте, че никой от тях няма да предупреди махараджата за плановете ви?

— За нищо на света! Отговарям за тях като за себе си.

— Нямат ли някакви връзки с двора на махараджата?

— В палата има един наш човек, подкупен от мен, който се е заклел да отмъсти за брат ми.

— Кой е той?

— Бенда, главатар на телохранителите на махараджата.

— Прекрасно; той ще ни бъде от полза. Познават ли в Яфнапатам вашите хора?

— Не!

— В такъв случай изпратете някого при този Бенда, за да го предупреди, че сте тук и чакате удобен момент за освобождаването на детето. Ако е ловък, ще успее да осъществи отвличането. Когато изпратите племенника си в замъка на скалата, ще обявим война и ще свалим тиранина от трона… Не може ли аз да отида в Яфнапатам?

— Вие?

— Защо не! Аз съм французин, освен това съм и ловец и мога спокойно да дойда тук за диви животни. Няма от какво да се страхувам. Искате ли да ми се доверите? Обичам авантюрите.

— Рискувате главата си.

— Струва ми се, че тя е закрепена здраво за раменете ми. Имате ли някой сърцат мъж, който да познава вашия човек?

— Дурга, моят помощник.

— Няма ли да го познаят в Яфнапатам?

— Едва ли. Отдавна не е стъпвал там.

— Освен това ще го гримираме — добави Жан Баре. — Отивам да се приготвя. Надявам се още тази вечер да се срещна в Яфнапатам с приятеля ви.

— Толкова бързо?

— Такъв съм си по характер. Щом взема решение, веднага тръгвам към целта…

Въпреки голямото си желание французинът не успя да стигне още същия ден в Яфнапатам. Дурга, който от години не беше идвал по тези места, постоянно губеше пътя в джунглата. Двамата се лутаха цяла нощ и чак на сутринта седнаха, за да си починат малко.

В два часа след обяд видяха града. Веднага ускориха крачките си и стигнаха до широката равнина, в която се простираше той.

Една от портите беше отворена. Те влязоха, необезпокоявани от никого. Войниците, които охраняваха портата, ги поздравиха почтително. По това време европейците се ползваха с голямо уважение в Цейлон.

Помощникът на Амали, който познаваше града по-добре от джунглата, поведе французина по най-безлюдните улици, за да не възбужда хорското любопитство. След половин час те спряха пред един малък красив дворец, изцяло изграден от бял мрамор.

— Главатарят живее тук — каза Дурга. — Искате ли да го видите?

— Ако е удобно!

— Белокожият има достъп до всеки дом тук по всяко време.

— Да видим първо дали е тук.

— Часовоят е пред вратата. Това показва, че Бенда се е върнал от палата на махараджата.

— Тогава да идем при него.

Дурга застана важно и нареди на часовоя да предупреди господаря си, че един европеец иска да се срещне с него.

Войникът остави копието си, влезе в двореца и удари бронзовия гонг.

След две минути четирима слуги се появиха на стълбата и помолиха посетителите да ги последват. Въведоха ги в разкошно мебелирана стая, покрита с килими.

Един човек, облечен в дълга роба от синя коприна, с червен тюрбан на главата, седеше на малко бамбуково столче и държеше в ръцете си хубава лакирана кутия.

Той беше на повече от петдесет години, строен, каквито са повечето синхали, с кафява кожа, с малки хитри очи и къса черна брада. Като видя влизащия французин, човекът стана, тръгна към него, но спря изненадан, като позна Дурга. Веднага даде знак на прислужниците си да излязат, затвори вратата и каза:

— Извинявайте, господине, че не ви поздравих веднага, но се смутих, когато познах човека, който ви придружава.

— И аз си помислих същото — каза французинът, като му стисна ръката. — Сигурно не сте очаквали да видите Дурга.

— Кой те изпраща — запита направо Бенда, като се приближи до помощника.

— Моят господар.

— Къде е той?

— Недалеч оттук.

— Защо е дошъл?

Дурга посочи французина и каза: