Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Имате ли от тази течност?

— Да, даде ми я един индус, на когото бях направил голяма услуга.

— И вие смятате да я опитате върху слоновете на махараджата?

— Да… А след това ще се възползвам от ужаса и безредието, които ще настанат в лагера, за да отвлека момчето.

— Трябва ли да чакаме, докато стигнем бреговете на езерото? Можем да действаме още тази нощ.

— Много сме далеч от Амали. Войниците на махараджата ще ни настигнат. А в езерото ни чака „Бангалор“ и бягството ни ще бъде осигурено.

— Време е да се връщаме.

Главатарят на телохранителите беше в шатрата си.

— Ловът започва призори — каза той. — Вече са набелязани пет тигъра. Махараджата ми каза да ви предложа почетното място.

— А!… Сигурно иска да види как тигрите ще разкъсат един европеец.

— Мисля, че само иска да изпита вашата смелост.

— Ще се постарая да задоволя желанието му, главатарю. Свикнал съм с тигрите и ще бъда изненадан, ако не убия поне един.

— Искаш ли някакво оръжие? Махараджата предоставя оръжията си на ваше разположение.

— Моята карабина е достатъчна — отвърна Жан Баре. — Тя ми служи вече от доста години и не е ставало нужда да се оплаквам от нея.

— Хайде да спим. За лова на тигри са необходими отпочинали мускули и здрав юмрук.

На сутринта Жан Баре беше събуден от олелията от тамбури, тасове, тромпети и рев на слонове.

Махараджата, изгарящ от нетърпение да подгони колкото се може по-скоро тигрите, беше дал заповед За тръгване още преди разсъмване.

Седем грамадни слона, с които щяха да бъдат нападани дивите животни, потеглиха за джунглата, предшествани от кучета и следвани от войници и слуги; всички бяха въоръжени с копия, за да могат да отблъснат тигрите, ако се опитат да прекосят линията на ловците, за да избягат в гората.

Махараджата се беше качил на един от най-силните слонове заедно с племенника на Амали и двамата предводители на армията. В ръката си държеше великолепна английска карабина и ругаеше всички, които изоставаха.

Жан Баре, Дурга и главатарят на телохранителите знаеха, че е опасно да не се изпълняват капризите на този деспот и затова побързаха да се качат на своя слон.

Слоновете бяха започнали да изтръгват храстите и да проправят път на ловците, които напредваха в колона. Те вдигаха голяма врява със своите тасове и тамбури, за да изплашат тигрите и да ги накарат да изскочат от гъстата гора.

Кучетата бягаха на всички страни, подскачаха и лаеха, но щом забележеха някой див звяр, бързаха да се скрият между краката на слоновете.

Ловците се оглеждаха наоколо с пушки в ръце.

Изведнъж се чу страшен рев, който накара всички да изтръпнат. Дори слоновете потрепериха и започнаха да сумтят, размахвайки хоботите си. Долетя втори рев. Този път той идваше от друга посока. Явно хищникът не бе сам.

— Не се безпокойте — каза Жан Баре на другарите си, — и не стреляйте напразно.

— Видяхте ли ги?

— Не още. Но ви уверявам, че са наблизо. Вижте как се движи онази висока трева. Животните се готвят да ни нападнат от няколко страни едновременно.

— Внимавайте за малкия.

— Не го изпускам от очи. Обещавам ви, че не ще позволя да му се случи нищо лошо.

Внезапно от тревата изскочи един грамаден тигър. Дължината на скоковете му беше около десет метра. Той изчезваше в джунглата, а после отново се появяваше.

— Сякаш лети — прошепна Жан Баре, който няколко пъти се опита да се прицели. — В тази игра скоро ще се умори и тогава ще открием огън.

Тигърът продължаваше да се движи със същата бързина. После зави внезапно и се озова на двайсет метра от слоновете. Ловците застанаха зад слоновете, за да не пречат на стрелбата.

— Пуснете кучетата! — заповяда махараджата.

Кучетата бяха над сто и имаха нашийници със стоманени бодли. Те се спуснаха с бесен лай напред. Обградиха тигъра, ръмжейки срещу него. Звярът се спря и огледа противниците си. Човек би казал, че ги наблюдава с презрение и се пита защо тази сбирщина не го напада, а бяга назад и се крие зад храстите и между краката на слоновете при всяко негово движение.

— А! Вече не шава — каза Жан Баре. — Време е да го накараме да подскочи…

Той вдигна карабината си, за да се прицели, но в този момент махараджата и неговите ловци откриха огън. Те обаче не можаха да го улучат. Тигърът продължаваше да стои на мястото си.

Баре почака слонът да спре, вдигна карабината си и гръмна. Звярът дори не трепна, но само след миг се строполи мъртъв на тревата.