Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Той ще ви обясни. Това е най-добрият приятел на Амали.

— Вие? — учуди се главатарят на телохранителите, като се извърна към него.

— Царят на ловците на бисери ме изпрати тук, за да ви съобщя за нашите планове.

— Говорете. Аз съм като брат на Амали.

— Дойдох тук, за да уговоря с вас отвличането на малкия Мадури.

— Невъзможно!

— Така си мислите сега, но аз не споделям мнението ви.

— Първо ми кажете къде се намира Амали.

— На брега на едно езеро. Там е заедно с хората си.

— Само да не го открият! — прошепна Бенда ужасен.

— Това е езерото на крокодилите — обясни Дурга. — Вие знаете за ужаса, който изпитва местното население от тези места.

— Но къде е Мизора? Тук всички знаят, че Амали я е отвлякъл.

— На сигурно място.

— И какво смята да прави Амали?

— Да отнеме залога от махараджата. Ловците на бисери горят от нетърпение да нахлуят в Яфнапатам. Щом отвлече племенника си, Амали веднага ще обяви война на махараджата.

— Да отвлече момчето! — извика с безпокойство главатарят. — Виждам, че добре е избрал момента. Аз имам не малко привърженици, които са недоволни от махараджата.

— Наистина ли смятате за невъзможно отвличането?

— Не е невъзможно, но е доста опасно. Махараджата знае, че Мизора е в ръцете на Амали, и заповяда да удвоят охраната около пленника. Той смята, че Амали ще му предложи размяна.

— Точно това възнамерява да направи — каза Жан Баре. — Той дори искаше да дойде сам.

— Но тогава нямаше да има никаква гаранция за живота му.

— Значи добре съм направил, че го разубедих… Но да видим, главатарю, дали не можем да измислим нещо. Искам да ви предложа един план.

— Говорете, господине.

— Махараджата обича ли да ходи на лов?

— Много.

— Ще се съгласи ли, ако му предложите да отидем на лов за крокодили?

— Вероятно.

— Когато ходи на лов, води ли със себе си и момчето?

— Никога не го отделя от себе си; той знае, че докато е при него, Амали няма да предприеме нищо срещу трона му.

— Добре! Амали и хората му са скрити зад езерото. Ще изненадаме махараджата и може да спечелим.

— Точно това е слабото място на вашия план. Махараджата никога не тръгва на лов с по-малко от двеста-триста души.

— Дори и хиляда да са, пак няма да се откажем от плана си. С малко повече смелост и хитрост, под прикритието на нощта, сигурно ще стигнем до шатрата на момчето и ще го отвлечем.

— А стражата?

— Ще я обезвредим. Вашата задача е да склоните махараджата да отиде на лов.

— Ще направя всичко, което зависи от мен.

— Засега това е всичко, което искам от вас. А! Още нещо!

— Кажете.

— В качеството си на европейски ловец не може ли да бъда поканен от махараджата?

— Разчитайте на мен.

— Благодаря, главатарю.

— Трябва да се връщам при махараджата — каза Бенда и стана.

— Чувствувайте се като у дома си.

— Ще се възползваме от гостоприемството ви, защото сме много уморени и изгладнели. Кога ще се върнете?

— Привечер. Ще ви помоля да не произнасяте името на Амали пред слугите ми. Ако го направите, ще изложите на опасност и себе си, и мен.

Бенда излезе. Скоро слугите донесоха една богато наредена маса и я сложиха в средата на стаята. Широкият сребърен поднос беше отрупан с най-различни ястия, подправки и печен дивеч.

— Ето от какво се нуждаехме след цялото това нощно лутане из джунглата — възкликна Жан Баре.

Той се нахрани, запали си цигара и се изтегна спокойно на дивана. Подкани и Дурга да си почине и той също се възползва от хладната стая с мраморни стени и от пълната околна тишина, за да поспи.

Минаха четири-пет часа. Внезапно Жан Баре беше разбуден от някакъв глас, който говореше на самото му ухо:

— Господине, станете. Нямаме време за губене.

Баре скочи на крака.

— А! Вече сте се прибрали?

— Нося ви радостна вест. Довечера заминаваме.

— Но къде?

— Към гората. Щом предложих на махараджата да отидем на лов в джунглата, той веднага даде необходимите заповеди. Идеята да се попрочистят езерата от крокодилите му допадна.

— Тази вечер ли заминаваме?

— Махараджата иска да пренощуваме в гората. Преди да стигнем бреговете на езерото, той изяви желание да види как се борят новите слонове, дресирани неотдавна от маютите.

— С кого?

— С тигрите в джунглата.

— Значи ще направим двоен лов — извика Жан Баре с тържествуващ глас. — Казахте ли му, че и аз искам да дойда?

— Махараджата предоставя на ваше разположение един от своите слонове и ми възложи да бдя над вас. Иска да види как ловувате.