Емилио Салгари - Ловци на бисери

Лодките се приближиха на стотина крачки от „Бангалор“. Дурга и останалите моряци насочиха оръдията и откриха огън. След малко в стрелбата се включиха и карабините.

Въпреки големите загуби диваците не даваха никакъв признак, че имат намерение да отстъпят. Напротив, сега те изглеждаха още по-свирепи, сякаш бяха решили да отмъстят на всяка цена за убитите си другари.

Те промениха тактиката си. Хвърлиха се във водата и започнаха да плуват. От време на време, в промеждутъка между два гърмежа, те се качваха на лодките си, за да хвърлят своите стрели и копия. После пак изчезваха. По този начин нападението им не се забавяше.

Французинът, който не преставаше да стреля, се обърна, за да погледне към гемията си, и въздъхна с облекчение. „Бангалор“ се беше отдалечил от нея на около триста крачки и навлизаше в последния ръкав на канала преди езерото.

Внезапно се чу страшен трясък и сред дърветата се разнесе облак дим.

— Гемията ми хвръкна във въздуха — въздъхна французинът.

— А заедно с нея и диваците, които се бяха качили на нея, за да я плячкосат — добави Дурга.

— Това обаче няма да откаже останалите от намерението им — прошепна Амали, който забеляза, че опасността нарастваше.

Експлозията на гемията не изплаши диваците; те упорито продължаваха да прилагат своята тактика. Каналът беше пълен с празни лодки, които напредваха към „Бангалор“.

Стрелбата с карабините и оръдията се оказа недостатъчна да възпре дивашкото настъпление. Дори Амали започна да се безпокои.

— Ние сме изгубени — спокойно произнесе французинът и погледна Амали.

— Не крия, че положението ни наистина е тежко.

— Ще ни изколят.

— Но не толкова лесно, колкото си мислят — добави Амали.

На носа на „Бангалор“ нямаше никой и всички моряци се спуснаха натам.

Петдесетина диваци, въоръжени с боздугани, саби и ножове, се покатериха на гемията. В същия миг войнствените им викове се замениха с крясъци, предизвикани от силна болка.

Нашествието бе прекъснато. Босите им ходила се разраниха от дългите бодли на дурионите и от тях потече кръв.

Наранените диваци искаха да се върнат назад, но бяха тласнати от кандиотите, които в това време се бяха покачили на гемията и започнаха да се търкалят по покритата с дуриони палуба.

Този момент беше използван от техните противници. Дурга насочи към търкалящите се диваци оръдието, а останалите моряци започнаха да стрелят с карабините си по приближаващите се към кърмата лодки.

Внезапно вятърът наду платната на „Бангалор“ и го подкара към лодките на нападателите. Екипажът направи последно усилие. Моряците нямаха време да напълнят пушките си и започнаха да нанасят удари с приклади и ятагани.

Преграждащите пътя на „Бангалор“ лодки бяха потопени и той навлезе в езерото. Вятърът се усили. Вече нямаше никаква опасност от преследване.

— Спасени сме — каза Амали на французина. — Ако диваците се осмелят да навлязат тук, крокодилите ще нападнат лодките им и ще ги преобърнат.

— Ами ние? — попита французинът, като видя чудовищата, оградили гемията.

— Стените на „Бангалор“ са достатъчно високи и няма от какво да се страхуваме.

— Тук ли ще спрем?

— Не. Ще прекосим езерото и ще хвърлим котва на едно добре познато място.

— Сигурен ли сте, че диваците няма да ни последват?

— Те се страхуват от крокодилите.

— Ами ако заобиколят по брега?

— Няма да посмеят. Горите са пълни с тигри, диви биволи и носорози, а те изобщо не са гостоприемни.

— Знам. Миналата нощ едва не ме разкъса един тигър.

— Простете — каза малко смутен Амали, — сега, когато избегнахме опасността, бихте ли казали как попаднахте в този малко известен канал?

— Аз съм ловец на диви животни и моята страст ме доведе на тези брегове. Обходихме Индия надлъж и нашир и аз убих много тигри, носорози, пантери, биволи и чакали. След това ми хрумна да половувам в горите на Цейлон. Чувал съм, че там било пълно с диви животни. Купих една гемия, наех четирима индуси от Коромандел и тръгнах насам. Съвсем случайно открих този канал и поех по него, без да знам къде извежда. Тази сутрин, тъкмо когато се канех да си почина, тъй като ловувах цяла нощ, ме нападнаха диваците. Явно искаха да заграбят гемията и най-вече оръжието ми. Заповядах на хората си да навлязат в океана, но гемията ми заседна в една плитчина. Ако не бяхте пристигнали, щяха да ни избият. Бях решил да хвръкна във въздуха заедно с гемията, но да не попадам жив в ръцете на тези диваци. Когато се намесихте, фитилът вече беше запален.