Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Французин от Пондишери ли сте?

— Познахте.

— Веднага ли ще се върнете в Индия?

— Бих предпочел да поскитам малко по този остров, но, както видяхте, изгубих всичко при експлозията и трябва да се върна в Пондишери, за да си наема нова гемия.

— Вие имате карабина и петима души на ваше разположение.

— И нито петак в джоба си.

— Не се безпокойте за това. Ако искате, аз мога да ви дам десет хиляди лири стерлинги.

Французинът погледна учудено Амали.

— Но това е огромна сума, а вие говорите за нея, сякаш се отнася за един франк. Толкова ли сте богат?

— Аз съм Царят на ловците на бисери.

— Да, когато бях в Южна Индия, чух да се говори за вас. Казваха, че Царят на ловците на бисери бил богат като набаб и храбър като бога на войната. Освен това чух, че претендирал за трона на Цейлон. Наистина ли сте Царят на ловците на бисери?

— Да — потвърди с усмивка Амали.

— И аз си помислих така, когато видях как се защищавате от диваците. Но ще ми кажете ли защо сте тук? Би трябвало да сте при рифовете на Манаар, тъй като сега е сезонът за лов на бисерни миди.

— Ще ви кажа, след като се нахраним. Запомнете само, че за днес предвиждам да се изправя срещу махараджата на Яфнапатам и да го принудя да слезе от трона.

Французинът сложи ръка върху рамото на своя събеседник и го понита:

— Приличам ли ти на добър войник?

— Няма никакво съмнение, ако съдя по това, което видях преди малко.

— Съдено ми е да прекарам живота си в непрекъснати приключения. Силните емоции са моята единствена страст. Никога не съм изпитвал страх. Аз ви дължа живота си. Съгласете се да се присъединя към вас. Сигурен съм, че няма да съжалявате. Какво ще кажете?

— Как се казвате?

— Жан Баре. А вие?

— Амали.

Докато французинът и Царят на ловците на бисери се уговаряха и разкриваха своите планове, „Бангалор“ прекосяваше езерото, следван от стадо крокодили. От време на време те разтваряха огромните си зъбати челюсти в очакване на плячка.

Езерото беше дълго няколко километра. Бреговете му бяха покрити с великолепни гори. В тях имаше най-различни видове дървета — хлебни, бананови, тикови и още много други.

В езерото се виждаха множество островчета с палми. Почвата на остров Цейлон е много плодородна и затова той е покрит с най-разнообразна растителност. Над островчетата летяха ята птици с лъскави пера: необикновено големи папагали, ястреби, тукани с грамадни човки. Те съвсем не изглеждаха изплашени от появата на „Бангалор“ и дори кацаха по мачтите и въжетата.

След като заобиколи няколко от тези островчета, гемията навлезе в нещо като басейн. По бреговете му растяха огромни дървета, чиито клони висяха над водата.

— Можем да спрем тук. — каза Амали. — Намираме се на доста голямо разстояние от канала и диваците няма да ни нападнат. Трябва да закусим. След това ще ви разкрия плановете си и причината, която ме води тук.

Те слязоха. Дурга нареди да разпънат една шатра.

По време на закуската Царят на ловците на бисери разказа на французина за необикновените си приключения. Той му каза и за хубавата Мизора, сестрата на махараджата.

— Струва ми се, че тази млада принцеса е засегнала сърцето ви — вметна Жан Баре.

— Да — отвърна Амали с дълбока въздишка. — Но за съжаление това е една безнадеждна любов. Между нея и мен стоят омразата на махараджата и трупът на моя брат. До вчера аз я ужасявах, но мисля, че сега Мизора изпитва някакви по-особени чувства към мен.

— Обстоятелствата, които ви разделят и свързват, са много сложни и затова ви съветвам да не мислите често за нея.

— Но аз няма да бъда щастлив, ако тя не стане моя жена.

— Махараджата никога няма да ви я даде, защото претендирате за неговия трон. Впрочем, ако наистина искате да се ожените за принцесата, ще трябва да се откажете от короната и отмъщението си.

— Никога! — заяви твърдо Амали. — Аз ще постигна целта си и ще отмъстя за смъртта на моя брат. Заклех се върху гроба му. Наказанието на убиеца ще бъде неговото сваляне от трона. Всички ловци на бисери ме признават за свой цар и сляпо ми се подчиняват. Само една моя заповед и срещу Яфнапатам ще тръгнат петнадесет хиляди смели и добре въоръжени люде.

— Защо не дадете тази заповед?

— Казах ви, че махараджата държи в ръцете си моя племенник и ако го направя, той ще го убие.

И Амали обясни на французина размяната, която възнамеряваше да направи.

— Искате ли да чуете моето мнение? — попита Жан Баре.

— Кажете.