Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Какъв странен каприз! Ако искате млади момчета, мога да ви дам стотици… Но не това. То ми е много скъпо и необходимо. Искайте друго нещо.

Французинът прехапа устните си.

— Тъй като Ваше Величество не може да ми даде това, което искам, ще се задоволя с един от тези тигри. Ще запазя кожата му за спомен от днешния лов.

— Сега пък искате много малко, господине. След като се върнем в Яфнапатам, ще се погрижа да ви се отплатя, както подобава. Кажете ми, присъствали ли сте досега на лов за крокодили?

— Не, Ваше Величество. Убил съм много крокодили, но винаги съм бил сам.

— Тогава ще имате възможността да видите едно интересно зрелище. Искаме да прочистим от крокодили едно езеро и ще тръгнем веднага натам.

— С удоволствие ще видя това.

— Върнете се при вашия слон, тръгваме веднага.

Той протегна ръка на французина и влезе в шатрата си заедно с Мадури.

Жан Баре поздрави сановниците и си тръгна с гордо изправена глава. Войниците, ловците и слугите му се поклониха чак до земята, изпращайки го с възторжени викове.

— Бързо! Заминаваме за езерото — извика Бенда, когато французинът се върна.

— Знам. Махараджата ми съобщи това.

Той се качи на слона и разказа на другарите си как го е приел махараджата и за какво са приказвали.

— Отсега нататък можете да разчитате на неговото покровителство — засмя се главатарят на телохранителите.

Керванът потегли през джунглата. Махараджата искаше да започне избиването на крокодилите още същия ден.

До езерото нямаше повече от десет мили. Слоновете можеха да вземат това разстояние за не повече от един час.

От време на време войниците стреляха по елени, лами и диви свине, които бягаха във всички посоки, изплашени от врявата и ревовете на слоновете.

В два часа след обяд езерото вече се виждаше.

За щастие керванът идваше откъм една блатиста местност, която беше доста отдалечена от скривалището на „Бангалор“. Той спря край един канал, пълен с крокодили.

Щом спряха, Жан Баре и Дурга се отправиха към езерото. Те се страхуваха да не би от брега да се вижда гемията на Царя на ловците на бисери. Но не забелязаха абсолютно нищо.

— Амали се е скрил добре — каза Дурга. — Колкото е храбър, толкова е и благоразумен. Трябва да се е оттеглил зад тези островчета. Сигурно е свалил мачтите и платната на гемията.

— Трябва да го намериш и да го предупредиш за нашия план. Ще пристъпя към осъществяването му още тази нощ.

— Толкова скоро?

— Не знаем дали махараджата ще остане дълго тук. Той е много капризен човек и затова трябва да се действа бързо.

— Какво да кажа на Амали?

— Да дойде тази вечер с една лодка и да се скрие долу край високата трева. Ако всичко върви добре, ние ще го намерим и ще му доведем момчето.

— Да се върна ли при вас?

— Да, но привечер, за да не те види някой.

— Добре.

— Кой ще ви помогне?

— Главатарят на телохранителите.

— Добре тогава, аз отивам да търся Амали. Ще си дам вид, че отивам на лов за блатни птици, за да не заподозре някой нещо.

— Ще се видим довечера.

— Ще бъда там, до онзи храсталак, заедно с Амали и един отряд ловци на бисери.

Като видя, че французинът се връща сам, главатарят го попита:

— Дурга замина ли?

— Да. Тази вечер Амали ще бъде тук.

— Страхувам се за Царя на ловците на бисери.

— Окончателно ли сте решили да напуснете сегашния си господар и да се присъедините към нас?

— От десет години бленувам за този момент. Вие не можете да си представите каква омраза храня към махараджата, откакто уби най-добрия ми приятел, брата на Амали.

— Утре ще бъдем на „Бангалор“, гемията на бъдещия Яфнапатамски владетел. Хайде да отидем да погледаме лова на крокодили. Когато настъпи нощта, ще видите каква изненада съм подготвил за тези хора.

Махараджата даде знак за започване на лова. Четиристотин души, разделени на групи и въоръжени с копия, се бяха разположили край бреговете на езерото. Някои бяха легнали в калта, други се изтягаха на слънце върху пясъчните островчета.

По даден сигнал от тамбурите всички започнаха да навлизат в езерото. Те настъпваха бавно, държейки копията пред телата си, за да се предпазят от страшните челюсти на крокодилите.

Махараджата и сановниците, качени на слоновете си, насърчаваха ловците с викове. Жан Баре и главатарят се бяха разположили на една малка височина, готови да стрелят по всеки крокодил, който се опита да прекоси линията.

Тъй като синхалите настъпваха от двете страни на езерото, крокодилите бягаха към центъра.