Емилио Салгари - Битка в океана

— Който не го е страх от смъртта, нека дойде с мен. Ще преплуваме от нашия сал до другия и ще откраднем русата мис. Не казвайте никому нищо. Вземете си само ножове и да скочим във водата веднага, за да използваме тъмнината, която ни обгръща, след като изчезнаха всички фосфоресциращи животинки.

— Това е опасно приключение — каза малкият Флок.

— Вярно е, ето защо искам да ми отговорите: ще ме придружите ли, или не? След два часа зората ще се появи и всичко ще пропадне.

Тримата отговориха, че ще го придружат. Четиримата моряци, които знаеха много да бъбрят, бяха също така смели и предприемчиви. Те предупредиха набързо само господин Хауърд и скочиха в морето, без да ги забележи никой. Като много добри плувци те бързо се отдалечаваха от своя сал.

— Внимавайте само да не ви разкъсат акулите! — извика им Каменна глава.

Продължиха да плуват около един час. Когато звездите започнаха да угасват една по една, четиримата достигнаха другия сал. Каменна глава предпазливо се улови за едната му страна. Както предполагаше, техните противници бяха налягали между буретата след изчезването на медузите и на нощните птици. В средата на сала Каменна глава забеляза бялата фигура на мис Мари, която сигурно беше под наблюдението на ужасния маркиз. В мига, когато четиримата смелчаци се готвеха да влязат навътре в сала, някъде в далечината се чуха топовни гърмежи. Сражаваха се кораби, като не знаеха за близкото присъствие на двата сала.

— Пропадна ни планът! — извика Каменна глава. — Нашата добра звезда угасна завинаги.

Като чуха канонадата, англичаните се разбудиха и се развикаха: „На оръжие!“

— Да скочим обратно във водата и да се върнем на нашия сал. Там ще бъдем по-добре, отколкото тук — каза Каменна глава. — Дявол да ги вземе, колко ли са тези кораби?

— Виждам само два — отговори малкият Флок. — Те се сражават и изглежда, че единият е американски, а другият е английски.

— Тихо!

Между трясъка на канонадата долетяха думите: „Долу тези от «Кабот»!“

„Кабот“, ако си спомнят читателите, беше името на един от четирите американски кораба, който помагаше на „Гръмотевица“ със своите топове в сражението край Бостън и който беше изостанал назад, възпрепятстван от бурята.

— Да отплуваме към „Кабот“ — извика радостно Каменна глава. — Бързо, момчета!

И четиримата заплуваха смело към кораба. Когато го наближиха, от кораба ги забелязаха и насочиха пушките си към тях, числейки ги за англичани.

— Оставете оръжието — обади им се Каменна глава. — Ние сме ваши приятели.

— Янки?

— Не, корсари от Бермудите.

— Можете да се качите на кораба — каза един от американските офицери.

„Кабот“ продължаваше да стреля срещу английския кораб, който, от своя страна, искаше да го потопи.

— Каменна глава! — извика офицерът, когато капитанът се показа на кувертата. — Какво се е случило? Къде е баронът?

— Не питайте за нищо сега. По-късно ще ви разкажем всичко! Барон Мак-Лелан се намира много по-близо, отколкото можете да предположите. Сега не се занимавайте с нас, а продължавайте да плавате на север и не преставайте да обстрелвате неприятеля.

Флок и двамата немци също се показаха на палубата, като се криеха до стените на кораба от куршумите на неприятеля, тъй като английската артилерия продължаваше своята адска музика. Комендантът на кораба, който нищо не разбираше от внезапното появяване на четиримата плувци, послуша съвета на Каменна глава. Продължиха пътя си на север и засипаха неприятеля с огнени снаряди. Така те достигнаха до сала на маркиза. Тук неприятелският кораб се спря, за да прибере екипажа на разбития тримачтник. В това време до ушите на коменданта на „Кабот“ достигна един добре познат глас.

— Господин Мак-Лелан! Какви странни неща се случват тук?

— Едно щастливо съвпадение, господине — каза Каменна глава. — Без да искате, спасихте всички корабокрушенци от „Гръмотевица“.

Пет минути по-късно баронът и всички моряци бяха на борда на „Кабот“. Английският кораб също беше прибрал другия екипаж и давайки два последни гърмежа, бързо се отдалечаваше на север.

— Господине — каза баронът на американския комендант. — Ще ви моля да проследим кораба чак до мястото, където ще спре.

— Знаете ли кого качиха преди малко на борда му?

— Брат ми и моята годеница.

— Още ли не сте ги заловили?

— Не, защото винаги досега, точно когато са били почти в ръцете ни, са се изплъзвали.

— И сега ли?