Емилио Салгари - Битка в океана

— Оставете карабините и извадете сабите! — изкомандва сър Уилям.

Битката стана много ожесточена. Индианците, въпреки че падаха на дузини по сала и изчезваха под водата, не се плашеха, а все по-яростно нападаха. Изведнъж обаче тези, които плуваха около сала, започнаха да се връщат бързо към брега.

— На какво ли се дължи тоя страх? — запита корсарят. — Не се надявах на такова щастие.

— Погледнете, сър Уилям — каза господин Хауърд, като му показа едни светещи точки, които правеха зигзаг.

— А, акули! — извика баронът. — В този момент те са благословени.

Една дузина акули се приближаваше до сала. Те разгониха индианците и разкъсаха немалко от тях.

Корсарят и Каменна глава се питаха какви ли опасности е преживял и екипажът на тримачтника. Изведнъж силен трясък разтърси въздуха.

— „Гръмотевица“ експлодира!

— Не ще видим вече моя кораб, от всички възхваляван! — прибави корсарят, хълцайки.

Салът продължи да се движи напред, тласкан от лек ветрец. Опасност от индианците вече нямаше. Няколко акули продължаваха да придружават сала, но от тях корсарите не се плашеха. Плаваха известно време. Корсарят и някои от моряците бяха полегнали да си починат. При една извивка на брега пред смаяните моряци се появи черна маса. Двамата бретонци скочиха на крака, викайки:

— Тримачтникът! Тримачтникът!

При този вик всички корсари се събудиха и се затичаха за оръжието си, страхувайки се от някоя нова изненада. Всички гледаха този противник, който вече не можеше да плава. Снарядите, изстреляни от военния кораб, го бяха надупчили на няколко места, през които сега навлизаше вода.

— Най-после! — извика корсарят. — Сега силите ни са равни, мой мили маркизе!

Едва беше издал заповед да го доближат, когато една човешка фигура се изправи на борда и започна да им маха с ръка.

— Човек! — извика господин Хауърд.

— Кой може да бъде и защо е останал самичък на борда?

— Скочи във водата и ела при нас — извика му корсарят.

Мъжът се хвърли във водата и с няколко замаха стигна до сала.

— Ти?! — извика учуден капитанът, когато го видя. — Не си ли ти англичанинът, когато завързахме и оставихме в гората?

— Да — отговори войникът, стискайки юмруци.

— Няма ли никой друг на кораба? — запита баронът.

— Не, никой.

— Нямате ли лодки?

— Имахме, но всички ги изпотроши артилерията ви. Сега ми кажете какво ще правите с мен?

Корсарят повика един брадат човек да се приближи към тях и обръщайки се към англичанина, добави:

— Това е палачът от Бостън, който има здрави въжета. Бих могъл да те обеся, но ако ти ни се подчиняваш и не се опитваш да бягаш, ще те оставим на кораба.

— Аз ви обещавам, господине — каза англичанинът, доволен от тази възможност.

— Освен това ние с малкия Флок ще го наблюдаваме — намеси се Каменна глава.

За по-голяма сигурност привързаха пленника за долната част на мачтата. Рано беше още да се покаже зората, ето защо всички моряци застанаха по местата си, а около сала подскачаха хиляди светещи животинки. Около два часа салът продължи да плава в улеи между скали и после излезе в открито море. Изведнъж Каменна глава забеляза една черна маса да се движи пред тях.

— Салът на маркиза! Салът на маркиза! — извика с все сила той.

Още не беше заглъхнал викът му и всички моряци грабнаха оръжието си. Салът обаче беше много далеч, та и дума не можеше да става за сражение. Англичаните също забелязаха присъствието на своите заклети врагове. Те започнаха да махат заплашително към тях с ръце. Сър Мак-Лелан забеляза между тях една бяла фигура.

— Мари! — извика той силно развълнуван.

Момичето сякаш го чу и вдигна ръце в знак на отчаяние.

— Успокойте се, сър — каза му господин Хауърд, като видя, че началникът му пребледнява. — Те не ще ни избягат.

Корсарят седна върху едно буре и обхвана главата си с ръце. Този човек, който не беше плакал никога през живота си, сега имаше сълзи в очите си.

— Ние трябва да ви преследваме непрекъснато чак до Ню Йорк, а той не е близо — изпъшка баронът.

— Освен това могат да се случат хиляди непредвидени неща — намеси се Каменна глава, без който нито един разговор не можеше да мине.

— На какво се надяваш? — запита сър Уилям.

— Това е моя тайна, не ме питайте сега.

В това време от английския сал излязоха няколко пушечни изстрела, но те не достигнаха до корсарите, тъй като разстоянието беше все още голямо. Каменна глава се върна при кормилото, където беше Флок с двамата немци. Той започна да им разказва набързо своя план: