Емилио Салгари - Битка в океана

— Аз имам доверие в теб, Каменна глава, и в твоите приятели. Ще отида да потърся генерал Вашингтон, който има лагер в Лонг Айланд. От него ще поискаме английски униформи за вас и една лодка.

— Побързайте, коменданте, защото аз винаги се страхувам от някоя неприятна изненада от страна на маркиза.

Каменна глава и приятелите му останаха на кораба, за да чакат завръщането на барона от Лонг Айланд.

Не бяха минали и шест часа от отплаването на лодката, с която баронът се беше отправил към Лонг Айланд, и Каменна глава изгуби търпение. Той се обърна към помощник-капитана на „Гръмотевица“.

— Господин Хауърд, разрешете ни да се отправим веднага с лодка към Сънди Хук, за да получим нужните сведения за маркиза.

— Ти си луд, Каменна глава! — извика господин Хауърд. — С тези дрехи, и при това маркизът ви познава много добре.

— Вие ни дайте лодката, а другото оставете на мен. След два дни ще се върнем и ще ви донесем добри сведения.

— Едва ли ще ни заварите живи, когато се завърнете.

— Защо, господин Хауърд?

— Защото тази сутрин англичаните са нападнали американските лагери. И ти можеш, ако искаш, да присъстваш на боя при Лонг Айланд, където се пролива човешка кръв.

— Аз се надявам да ви заваря всички живи и здрави, господине.

Хауърд му стисна сърдечно ръката.

След това Каменна глава, малкият Флок и двамата немци слязоха в една лодка и се отправиха безшумно към Сънди Хук. В тези води имаше много подводни скали и плаваха множество неприятелски кораби, обаче Каменна глава познаваше много добре тези места и се надяваше да достигнат Сънди Хук без особени приключения.

Англичаните, които искаха да станат преди всички господари на Ню Йорк, който беше още в ръцете на американците, нападаха ожесточено Лонг Айланд. Ето защо лодката на четиримата смелчаци се движеше предпазливо напред. Избягаха на няколко пъти от канонадата да английските кораби. Към обед навлязоха в дълъг канал, тласкани от благоприятен вятър. Стигнаха до Сънди Хук, когато новата нощ покриваше земята.

Сънди Хук е едно голямо парче земя между Стейтън Айлянд и Лонг Айланд, провинция на Ню Йорк. В момента, когато Каменна глава и приятелите му достигнаха до пристанището, там имаше само няколко стари кораба.

— Трябва да намерим преди всичко гостилница — каза Каменна глава.

— Патре, аз ще ви заведа при един мой добър приятел, който ще ни даде подслон и храна, колкото си искаме — предложи Волф.

Завързаха лодката и се отправиха по една слабо осветена улица. Пристигнаха до малката гостилничка, чийто стопанин познаваше отдавна двамата немци. Като ги видя, той се зарадва много на тяхното посещение. Предложи храна и пиене за гостите. Като се нахраниха, Каменна глава се обърна към него:

— Познаваш ли маркиз Халифакс?

— Той пристигна тук преди три дни, но аз го познавам много преди това — отговори гостилничарят.

— Знаеш ли дали се е венчал?

— За онова хубаво момиче ли, което казвате, че бил откраднал от един свой роднина? Не още, но вярвам, че след пет-шест дни ще отпразнуват сватбата, защото маркизът е заповядал да украсят старата черква „Сан Джакомо“.

Двамата бретонци и двамата немци се спогледаха многозначително и останаха известно време безмълвни. Каменна глава изпи чаша испанско вино, за да се съвземе.

— Сигурен ли си, че сватбата ще стане след пет-шест дни?

— Така казват всички английски сержанти.

— Кълна се във всички камбани на света! — извика Каменна глава, като удари с пестници по масата. — Дошли сме тъкмо навреме. Трябва да се върнем веднага и да предупредим барона. Ако сър Уилям не използва този случай, годеницата му ще бъде завинаги изгубена за него. Къде се намира тази черква?

— Върху морския бряг на полуострова Дарк. Тя е единствената, която остана, защото американските корсари сринаха другата през една нощ с дъжд от бомби… Но какво ви интересува вас сватбата на маркиза?

Каменна глава изпусна няколко кълба дим от своята лула и отговори:

— Интересуваме се, защото искаме да поднесем подарък на русата мис от един испанец, неин роднина.

Гостилничарят се усмихна многозначително и тръгна да им приготви стаите за спане. Точно в този момент в гостилницата влезе един английски офицер, последван от двама войници. Като видя Каменна глава и приятелите му, той ги взе за английски моряци, тъй като бяха в такива униформи, и затова се обърна към тях:

— Защо не сте вече в казармата?