Емилио Салгари - Битка в океана

— Сега да слезем долу и да си починем, докато чакаме определения ден — каза Каменна глава.

Слязоха при моряците, които си почиваха, пазени от четирима души.

Изминаха няколко дни, без да се промени нищо в подземието. Гостилничарят и клисарят отидоха в Сънди Хук за новини и да донесат няколко каси с бутилки.

— Тук ли е още онзи кораб, който видяхме вечерта?

— запита ги Каменна глава.

— Тук е и ще остане още, за да отнесе със себе си маркиза и неговата съпруга — отговориха двамата разузнавачи.

На петия ден Каменна глава и неговите хора чуха, че в черквата се разместват столовете. Хора ходеха насам-натам.

— Ако баронът не пристигне навреме и сега, ще загуби своята годеница — каза Каменна глава. — Но ние сме тук и ще се помъчим да изтръгнем русата мис от ръцете на маркиза или всички ще умрем.

На по-малко от две хиляди крачки се виждаха шест? запалени факли.

— Корабите! Корсарят! — извикаха няколко души в подземието.

— А горе започна венчавката — каза гостилничарят.

— Ето, камбаните бият. Всички по местата си!

— Напред, момчета! — извика Каменна глава. — Скоро русата мис ще стане маркиза Халифакс.

И моряците нахълтаха в черквата с извадени саби И насочени карабини. Черквата беше пълна с офицери и войници. Започна страшна битка. Англичаните бяха изненадани от внезапното появяване на тези корсари и се мъчеха да се спасят по някакъв начин. Те бяха без оръжие. Толкова бяха сигурни, че няма да бъдат изненадани. Черквата се покри с убити и ранени.

Маркизът обаче не се смути. Той разбра откъде идва тази изненада и здраво прегърна мис Мари, която беше ни жива, ни умряла. Така, закривайки се зад нея, той достигна вратата и започна да я дърпа към големия тримачтов кораб, който беше наблизо. Каменна глава видя всичко това, разбра, че този разбойник пак ще му се изплъзне от ръцете, остави моряците да се разправят с англичаните, а той се спусна в подземието. Качи се на една от лодките, които бяха оставили при идването си, и отплава към американската ескадра.

Сър Уилям се готвеше да отплава с една лодка към брега, когато Каменна глава се доближи до тях.

— Сър — каза той. — Ако искате да спасите годеницата си, трябва да нападнем този голям тримачтник и да го предизвикаме на морски бой, защото маркизът успя да отвлече на него годеницата ви.

Сър Уилям веднага се върна на кораба, от който току-що беше слязъл, и потеглиха веднага срещу тримачтника. Боят трая малко, обаче беше ужасен.

Американците превзеха тримачтника и сър Уилям се приближи до своя неприятел, като го запита:

— Предаваш ли се?

— Не!

— Остави Мари да се премести на един от моите кораби и после ще си видим сметките.

— Не ти отстъпвам Мари! — извика бясно маркизът.

— Без това момиче аз не бих могъл да живея.

— Нито пък аз. Още повече, че аз я обикнах преди теб. Отстъпваш ли ми я?

Маркизът се огледа наоколо, като че ли търсеше помощ от своя екипаж, но разбра веднага, че никой от неговите хора не би се осмелил да се нахвърли върху корсарите.

— Ще се бием със саби и ще видим кой ще победи — каза той сурово.

— Да се донесат факли и целият екипаж да бъде готов за бой в случай, че тези господа извършат някакво предателство срещу мен — извика корсарят.

Двамата братя се нахвърлиха един срещу друг. Баронът, който беше добър фехтовач, имаше явно надмощие. Маркизът падна ранен в ръцете на своя секундант, мъчейки се да спре с ръка кръвта, която изтичаше от раната му.

— Господин Хауърд — каза баронът, — заведете Мари дьо Уентуърд до борда на „Алфред“.

— Тогава, довърши ме! — изкрещя маркизът.

Баронът не отговори.

В този момент на палубата се изкачи красивата мис с дългите руси коси и големите сини очи, пазена от шестима моряци, предвождани от Каменна глава. Корсарят, като я видя, разтвори обятия и я прегърна.

— О, Уилям! — извика, хълцайки, тя.

Баронът я заведе при лежащия ранен маркиз и я запита:

— Прощаваш ли му?

— Прощавам му! — отговори русата мис.

— Значи, няма какво повече да правим тук.

И той помогна на момичето да премине двете стени на корабите и когато то беше вече на „Алфред“, баронът се обърна към маркиза и му каза:

— Надявам се, че този път ще умрете, милорд!

Маркизът седна с големи усилия и го изгледа с нескрита омраза.

— Войната още не е свършила, ще трябва да се биете срещу англичаните. Ако не умра, ще се срещнем още един път! — извика той.

— Както желаете — отвърна баронът.