Емилио Салгари - Битка в океана

— Сега ще ги преследваме чак до Ню Йорк, защото съм сигурен, че в това пристанище ще спуснат котва.

Едва баронът беше произнесъл тези думи, американският кораб засили своя ход и заплава близо до английския. Последният плаваше с голяма бързина, като се стараеше да изчезне от очите на своите преследвачи. Половин час по-късно тъмнината се разпръсна и слънчевите лъчи осветиха хоризонта. Много птици и риби показваха на слънцето своите чудно обагрени тела. Никакъв друг кораб не се забелязваше.

— Сами сме с английския кораб и с изоставените салове — каза американският комендант, като се изкачи на мостика, където баронът и Каменна глава изследваха хоризонта.

— Как този кораб е изостанал от фамозната ескадра на лорд Дънмор? — питаше се баронът.

— Аз мисля, коменданте — каза бретонецът, че цялата ескадра е била повлечена на юг от бурята и корабите са се разбили в скалите на Антилите или на Флорида. Може би този кораб е имал повече късмет. Устоял е на бурята и се е отправил на север.

— Кога срещнахте вие този кораб? — запита баронът.

— Преди два часа, когато ви търсихме, сър Уилям — отговори комендантът. — Този кораб започна да ни обстрелва в тъмнината, без да ни предупреди.

— Вашата артилерия не би ли могла да се противопостави на тяхната?

— По сила сигурно сме еднакви, но екипажът им е по-многоброен от нашия.

— Ах, как ми се иска да имам същата онази мощ, която имах при Бостън. Маркизът тогава беше в окаяно положение и само по чудо остана жив. Сега обаче не би се отървал по никакъв начин.

— Много сте жесток, сър Уилям — каза американецът. — Въпреки всичко той е ваш брат.

— Не говорете така за този незаконнороден, защото аз съм един Мак-Лелан, а не Халифакс. За друго може би бих му простил, но той ми отвлече годеницата. Вече две години кръстосвам морета, за да намеря това скъпо момиче. Не можете да си представите колко много съм страдал през всичкото това време. Претърпял съм корабокрушения, влизал съм в сражения, преживявал съм страшни бури и въпреки всичко не съм забравил Мари дьо Уентуърд!

— Маркизът не се ли е опитвал да се ожени за нея?

— Досега се е въздържал да възбуди такъв скандал, обаче сега зная, че отива в Ню Йорк за тази цел. Ако ние закъснеем, Мари ще бъде загубена завинаги!

Капитанът изтри с ръка челото си и после добави:

— Би трябвало да ги задържим, преди да достигнат Ню Йорк.

— Ще видим тази вечер — каза сър Уилям. — Може би вятърът ще ни приближи към неприятеля.

Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта, като позлатяваше водата с последните си отблясъци. Луната скоро щеше да замени дневната светлина.

— Какво е разстоянието между корабите впрочем? — запита господин Хауърд, като се приближи към бретонеца.

— Седем мили точно. Винаги седем и това е ужасно! — каза със стиснати зъби Каменна глава.

— Дано задуха по-силен вятър и да ни помогне — каза Хауърд.

— Без полза ще бъде, защото вятърът, щом тласка нашия кораб, ще тласка също и английския.

— Значи не ни остава нищо друго, освен да продължим да ги гоним до Ню Йорк — заключи господин Хауърд.

След двадесет и шест дни в една тъмна нощ двата кораба, които се следваха винаги, се намериха във водите край Ню Йорк. Маркизът се беше спасил отново с русата мис и сега нямаше от какво да се страхува повече, тъй като английските кораби бяха многобройни по тези места. Баронът, напротив, се намираше в много критична ситуация. Той видя пред себе си много английски кораби, които идваха към тях с намерение да ги изловят и обесят, тъй като те бяха корсари.

С голяма тъга в сърцето барон Мак-Лелан трябваше да изостави своята годеница и да се отправи към генерал Вашингтон, който единствен можеше да му помогне в този критичен момент. Докато английският кораб се отдалечаваше към Сънди Хук, „Кабот“ по едно чудо избегна всички опасности и се приближи към бреговете на реката Раритон, чиито брегове бяха завзети от американците.

— Е, сега? — запита сър Уилям. — Какво ще правим?

— Ще отидем при генерал Вашингтон и с негова помощ ще догоним маркиза и ще си разчистим най-после с него завинаги сметките.

— А, но това е добра идея, обаче маркизът ще бъде още тази вечер в Сънди Хук, откъдето ще получи помощ. Всичко това научих от Волф, който е бил преди доверено лице на маркиза. Той добави още, че може би маркизът ще се венчае там за мис Уентуърд.

При тези думи баронът пребледня като мъртвец и се улови за сърцето. После промълви с прегракнал глас: