Емилио Салгари - Битка в океана

— Срещнахме тук приятели и решихме да се почерпим — отговори старият бретонец, който никога не губеше присъствие на духа. — Позволете да ви предложим да изпиете с нас една бутилка.

Англичанинът прие при условие, че ще изпият само една бутилка, след което ще се отправят към казармата. Но те изпразниха не една, а много бутилки. Когато английският офицер си пийна порядъчно, пак се сети за казармата и накара четиримата моряци да го последват. Каменна глава тръгна с него, като всички се клатушкаха. Като стигнаха до една тъмна и безлюдна уличка, старият бретонец се спря, като заяви, че иска да се върне в гостилницата.

— Жадни сме още — каза той.

— Достатъчно сме пили тази вечер, сега право в казармата. Ще пиете друг ден.

— Когато съм решил нещо, правя го.

— Значи отказвате? Не сте ли сержант?

— Да, но предпочитам свободата — извика Каменна глава, като измъкна сабята си.

Приятелите му веднага го последваха и се нахвърлиха върху двамата английски войници, които придружаваха офицера и бяха въоръжени с карабини.

— Предатели! — викаше ужасен офицерът и размахваше сабята си.

Битката беше жестока и кратка. Четиримата смелчаци се нахвърлиха върху тримата англичани и ги повалиха на земята. След това побягнаха назад към гостилницата.

— Гостилничарят ще ни помогне — заяви Волф. — Знайте, че по-рано аз съм му спасил живота от индианците.

Гостилничарят ги очакваше, защото беше разбрал, че тази шега нямаше да свърши добре.

— Преследват ли ви? — запита ги той, когато влязоха запъхтени в гостилницата му.

— Не, ние ги зашеметихме и те няма да се събудят по-рано от утре сутринта. Сега ние искаме да се върнем и да предупредим корсаря. Ще направим всичко възможно, за да доведем тук барона преди сватбата. Когато дойдем тук, ти ще ни заведеш в черквата.

След като уговориха всичко, тръгнаха към лодката. Отвързаха я и отплаваха, като оставиха на брега гостилничаря и Волф, които щяха да прегледат подземието на черквата и когато корсарите се върнеха с барона, щяха да ги заведат там.

Лодката заплава в тъмната нощ. Някой извика от нощната стража. Чу се изстрел и после всичко утихна. Сигурно нощните пазачи ги бяха взели за риболовци и повече не им обърнаха внимание. Лодката продължи своя път по същите канали, по които и на идване беше минала.

Нощта беше всичко друго, но не и благоприятна за връщане в устието на Раритон и за търсенето на корсаря. Морето ревеше и големи вълни повдигаха лодката. Каменна глава накара Хулбрик да запали една факла и да осветява пътя пред лодката.

— Внимавайте за платната, а другото оставете на мен — каза Каменна глава. — Ако нямаме лоши срещи, преди утре вечер ние ще видим нашия комендант или по Раритон, или по Хъдсън. Отваряйте си добре очите, внимавайте за платната и аз ви обещавам, че ще летим напред като риболовци от Бретан.

И те плаваха напред, като изминаваха миля след миля. Едва зората се беше показала под страшен дъжд и тримата пътници се намираха на тридесет мили от Раритон, когато забелязаха една черна точка, която плаваше бързо към тях.

— Кораб ли е, или лодка? — запита капитанът, като се приготви да направи една рискована маневра.

— Лодка е — отговориха изведнъж и двамата му приятели.

— Пригответе си карабините и ще видим дали са приятели, или неприятели.

Лодката, която идваше срещу тях, бързо се приближаваше.

— Изглежда е наша тази лодка — каза Каменна глава, който се беше изправил, после, притваряйки очи, започна да брои: — Един, двама… трима… четирима… не се страхувайте. Ще дочакаме тяхната атака и ще ги победим.

В това време лодката се доближи съвсем близо до тях и те чуха познат глас.

— Палачът от Бостън — извикаха всички заедно.

Двете лодки се доближиха една до друга и палачът от Бостън им обясни, че баронът го е изпратил, за да ги посрещне.

— От Ню Йорк куриери донесоха новината, че маркизът ще се ожени след няколко дни за русата мис… — каза майстор Обеско.

— Ние се осведомихме за това и ако в четвъртък Сънди Хук не падне в наши ръце, Мари дьо Уентуърд ще бъде изгубена завинаги за нашия комендант — отговори старият бретонец.

— Но корсарят не си губи времето. Той има за съюзници американците и седем кораба и седемстотин души са на негово разположение. А сега да побързаме да се присъединим към „Кабот“; където баронът ни очаква с нетърпение.

Те плаваха известно време под силния дъжд, който не преставаше, и изведнъж Каменна глава извика с голяма радост: