Емилио Салгари - Битка в океана

— Дявол да го вземе! — извика Каменна глава. — Избяга както винаги от смъртта, която не го иска, последният час на „Гръмотевица“ е ударил, нейното кръстосване завършва върху един пясъчен бряг.

— Да, но след достойно сражение — отбеляза малкият Флок, скачайки върху големия топ, за да разгледа по-добре отдалечаващия се тримачтник.

Изведнъж някой извика:

— Човек в морето!

Всички се струпаха на палубата, като се навеждаха напред. Един човек плуваше енергично към тях.

— Не стреляйте! — каза корсарят, като видя, че няколко души от екипажа се раздвижиха. — Оставете го да ни достигне.

В това време тримачтникът изчезваше зад крайбрежните скали. Но къде щеше да отиде с големите си рани? Сигурно не много далече…

Корсарите следяха внимателно всяко движение на плувеца, който вместо да бяга от неприятеля, искаше да го доближи. Кой може да бъде? Някой американски пленник, който беше използвал сражението, за да си върне свободата? Но не, той имаше на главата си баретка от английската марина.

Когато плувецът доближи кораба, Хулбрик изведнъж извика:

— Брат ми!

— Волф! — извика Каменна глава.

— Да, патре, той е.

— Защо ли идва тук?

— Ще го дочакаме да се изкачи на палубата и ще узнаем, дяволски бърборко — намеси се баронът.

— Може би имате право, коменданте — каза капитанът, който винаги отстъпваше, но на своя началник.

Хауърд, вторият капитан на „Гръмотевица“, беше наредил да се хвърли въже на плуващия, тъй като всички лодки бяха изпотрошени.

— Волф! Волф! — викаше с всички сили немецът. — Моят мил брат!

— Хулбрик! — отзова се плувецът, който беше стъпил вече на палубата.

Хулбрик се затича към него и радостно го прегърна.

— Оставете го на мен сега — намеси се баронът. — После го запитайте за каквото си искате, защото аз се съмнявам, че той се е изложил на риск да бъде застрелян, само за да дойде и да поздрави брат си.

— Точно така, сър. Аз идвам по желание на вашата годеница.

Корсарят побледня, после силна червенина изби по страните му.

— Изпратен си от Мари? — каза той с треперещ от вълнение глас. — Но жива ли е още тя?

— Да, сър, и ако ми позволите; ще ви кажа — тя винаги и само за вас мисли.

— Какво иска? Да я спася от маркиза ли, който я държи като робиня?

— Да, сър, и то колкото се може по-скоро. Маркизът се отправи към Ню Йорк, където веднага ще се ожени за мис Уентуърд.

— Но ще може ли тримачтникът, който е тъй много повреден, да достигне Ню Йорк? — запита господин Хауърд.

— Не, но когато тримачтникът не ще може да плава повече, ще направят сал и по такъв начин ще стигнат до Ню Йорк.

— Господин Хауърд, какво ще ме посъветвате да направя? — запита сър Уилям, който беше изпаднал в силно вълнение.

— Да приготвим и ние един сал и да подгоним англичаните, като пресечем Атлантика.

— Със сал ли?

— Сигурно. Надявам се, че ще направим великолепно пътуване, коменданте.

— Бедният ми кораб! — въздъхна корсарят. — Ако беше устоял още малко на английските удари, сега Мари щеше да бъде в прегръдките ми!… Но да не се отчайваме. Въпреки че Ню Йорк не е близо, там се бие генерал Вашингтон, който устоява на ударите на адмиралите Хоув и Клинтън. Каменна глава! — извика той.

Старият бретонец веднага се доближи, последван от своята неразделна сянка, малкия Флок.

— От остатъците на кораба би ли могло да се направи един сал, който да побере всички ни?

— Ще се опитаме да го направим и да продължим нашето кръстосване на океана преди полунощ.

Всички моряци започнаха усилено да майсторят сала. Денят измина в усилена работа и напрежение. Черни сенки се проточиха по скалите. Върху палубата на „Гръмотевица“ бяха натрупани купища от трески, части от мачти, от мостчета, от врати и от какво ли не още. Бяха запалили няколко факли, противно на мнението на Каменна глава, който не забравяше индианците. А за тях тези светлини биха послужили за прицел. Вече салът беше започнал да се оформя и работата кипеше, когато от мястото, където преди беше английският лагер, се чуха няколко остри изсвирвания, които приличаха на сигнали.

— Ето това, от което се страхувах! — извика Каменна глава. — Всички на борда! Ще трябва да гърмим с топовете, тъй като картечниците ни са наводнени.

Корсарят, който се беше навечерял, заедно с господин Хауърд, се яви на палубата.

— О, това са индианските флейти, оповестяващи началото на война — извика ядосано корсарят. — Аз ги познавам много добре. Те сигурно са съюзници на моя брат?