Емилио Салгари - Битка в океана

— Ще обезвредим кораба. После ще се отправим на север, за да търсим „Гръмотевица“. А сега съблечете този англичанин, който е висок колкото мен, за да му облека дрехите. Аз ще отида сам, а вие останете тук и каквото и да се случи, не се страхувайте!

Той се облече в английската униформа, която като че беше за него скроена.

— Ти отиваш на явна смърт! — извика младежът.

— Не се безпокой за мен! Зная паролата и съм във форма на английски моряк. Никой няма да се усъмни в мен. Стойте тук. Пазете този човек да не избяга и чакайте да се върна.

— Бъди предпазлив, патре — каза немецът.

— Не се страхувайте, след половин час корабът ще започне да гори, куршум на дявола в ушите. Сбогом, приятели… Или по-скоро довиждане.

Слезе от брега и започна да плува под вода, като си показваше от време на време само носа.

Нощта беше толкова тъмна, че едва ли някой можеше да забележи човек в морето. След петминутно плуване Каменна глава достигна до кораба. Отиде в долната част, където бяха дърветата и запали една факла. В това време в далечината се чуха топовни гърмежи. Факлата падна от ръката му.

— Моите топове гърмят! — извика той. — Това е „Гръмотевица“. Той е на разстояние не повече от седем-осем мили.

Изведнъж по кувертата започна да се вдига шум от бързи стъпки и къси заповеди: бързо да бъдат разпънати платната, за да се спуснат всички лодки във водата, за да се приберат хората от брега и да отплуват, преди да се е появил този кораб, който само Каменна глава го позна.

Старият бретонец изръмжа:

— Пристигнал съм твърде късно. Ами ако русата мис загине в огъня? Но аз ще бъда тук и ще я спася. — И той се наведе и взе запалената факла.

В този момент чу пред себе си:

— Кой си ти?

Двама моряци със запалени фенери се приближаваха към него. Той забрави за паролата и че е в английска униформа и хукна да бяга. Двамата моряци бяха обаче по-млади от него и по-бързи. Настигнаха го и му извикаха:

— Предай се!

— Но аз съм войник! — отвърна той.

— Тогава спри се!

Да се спре — това значи отново да бъде в ръцете на маркиза, който няма да му прости. Да умре сега, когато чува гласа на „Гръмотевица“, о, не, той не иска. Извади ножа си. Двамата моряци се приближиха до него и се провикнаха:

— Предай се или ще те убием!

— Да се предам? Един бретонец? Никога! — И той размаха ножа си, започна страшна битка. Двамата моряци паднаха окървавени, като не преставаха да викат:

— Хванете предателя! Хванете предателя!

Каменна глава нямаше време за губене. Към тях започнаха да тичат от разни страни моряци. Той се промъкна през едно прозорче и скочи във водата. Последваха два гърмежа от два пистолета.

Сега ще разберем, че този дяволски бретонец беше роден под щастлива звезда и че смъртта не го искаше още. Като избегна куршумите от двата пистолета, той се гмурна в океана и изчезна под водата, докато от кораба продължаваха да стрелят. Остана една минута неподвижен под водата. После, използвайки две вълни, започна да плува под вода, като излизаше на повърхността само да си поеме въздух. От кораба продължаваха да го обстрелват. При едно показване над водата, за да си напълни дробовете с въздух, той видя лодка. Съзирайки тази нова опасност, той заплува бързо към скалите, които се издигаха успоредно на брега и тъмните им очертания едва се забелязваха в нощта. Достигна ги и се спря под една много издадена в морето скала. Остана известно време, без да се помръдне, под скалата, но изведнъж, о, ужас! Нещо меко и студено се допря до него. Каменна глава предпочете тази нова опасност пред другата — да се изложи на куршумите на англичаните. Той не изгуби присъствие на духа. Пое въздух и пак бързо се гмурна под водата. Извади ножа си, с който не се разделяше, и нанесе страшен удар на животното. В тъмнината нищо не се виждаше, но Каменна глава усети, че тялото се отделя от него постепенно.

— Кълна се в камбаните на Батц! — мърмореше си Каменна глава. — Това беше морският дявол. Само той ми липсваше сега.

Като се отърва от чудовището, той се показа под скалата и погледна към тримачтника. Оттам бяха престанали да гърмят. Лодката беше се върнала към кораба, за да прибере хората, които бяха останали на брега. Други лодки сновяха между кораба и земята и пренасяха моряци и войници.

Каменна глава, като видя, че пътят е свободен и че англичаните навярно са го помислили за умрял, започна да плува покрай брега. Скоро достигна до мястото, където се намираше затворникът, внимателно пазен от Хулбрик и от Флок.