Емилио Салгари - Битка в океана

Здравата лодка отново пое своя път. Тримачтникът не беше далеч. Така предполагаше Каменна глава и не се беше излъгал. След няколко извивки на брега и тримата корабокрушенци нададоха вик:

— Англичаните!… Най-после!…

Върху фона на осветеното от много огньове небе се очертаваше тримачтникът. Големият кораб нямаше кой знае какъв късмет и беше заседнал върху скалите, както и търговският кораб на тримата корабокрушенци. Изглежда, че екипажът усилено работеше, за да го върне отново в океана. Виждаха се много лодки, които сновяха между кораба и брега.

Капитанът доближи предпазливо лодката до брега, близо до края на една голяма гора, която хвърляше тъмна сянка наоколо.

— Ще слезем на земята и ще имаме военен съвет — каза Каменна глава. — Вземете оръжието.

— А лодката? — запита Флок.

— Кой ще се сети да я търси тук? И без това англичаните имат много работа, та едва ли ще си позволят лукса да се разхождат по брега.

Завързаха лодката за едно дърво близо до водата, а те се скриха в мрака на голямата гора.

— Тук можем да съставим план за нападението.

— План за сражение между кораби ли? — пошегува се малкият Флок.

— Моментът не е за шеги, немирнико. Отнася се за спасяването на годеницата на нашия комендант. Както ми се струва, част от екипажа се е разположила на брега, вероятно, за да облекчи товара на кораба. Ние трябва да хванем един от тези пияни раци преди всичко.

— Не забравяй, патре, че брат ми е там — каза Хулбрик.

— И аз помислих за него, но дали ще го намерим, без да ни открият. Маркиз Халифакс не би ни пожалил кожите този път.

— Същото мисля и аз — допълни малкият Флок, опипвайки врата си, като че го стягаше вече английското въже. — Преди всичко трябва да откраднем русата мис.

— Най-напред аз искам да хванем един английски моряк, за да го разпитаме за плановете на маркиза.

— Един въпрос — каза Флок.

— Говори, немирнико!

— Кога ще намерим сър Уилям?

— Не си обременявай ума да мислиш сега за него. Океанът е огромен, но аз се надявам да го срещнем всеки момент. Засега ми е необходим един англичанин, за да узная къде ще отиде маркизът — дали към Антилите, или ще се върне на север. Войната бушува около Ню Йорк и маркизът не би могъл да не вземе участие в последните сражения. Задоволи ли голямото си любопитство, момче?

— Да, Каменна глава — отговори младежът.

— Тогава напред към английския лагер.

— Далече ли е той?

— Не по-далеч от една миля — отговори старият бретонец. — Ще направим прекрасна разходка сред тази великолепна гора. Кълна се обаче във всички камбани на Бретан, че ако вие продължавате да ме питате за това и онова, ще запаля лулата си и ще остана тук.

След това заплашване от страна на стария капитан те тръгнаха на път да пресекат мълчаливо гората. Голямо беше тяхното учудване, когато чуха наблизо да бие барабан.

— Няма опасност! — каза Каменна глава. — Не се безпокойте от тези барабани. Това са един особен вид риби, които произвеждат този шум. Още много странни звуци ще чуете в тази гора, но вие не губете присъствие на духа.

— А тези проклетници ме накараха да помисля, че са английски барабанчици — каза малкият Флок.

Докато рибите продължаваха да барабанят, тримата корабокрушенци напредваха бързо, като се държаха близо до брега. Голямата гора, както беше предсказал капитанът, издаваше хиляди звуци, идващи от чудни птици и животни, жители на горите във Флорида и Каролина, където биваха преследвани от голямо число ловци, понеже месото им е много вкусно.

Пътниците продължаваха да вървят напред. Едва към полунощ те забелязаха огньовете на английския лагер. Моряци сновяха насам-натам. Едни от тях поправяха кораба, други се грижеха да го снабдят с прясна вода и с провизии.

Сигурно русата мис Мари дьо Уентуърд се намираше в лагера.

— Кълна се в камбаните на… — извика старият капитан, спирайки се на едно разстояние от триста крачки от огъня. — Каква идея имам!

— Идея сигурно на бретонец от Батц — каза с насмешка Флок.

— Остави ме да приказвам, немирнико. Аз адмирал ли съм, или не?

— Да, Каменна глава.

— Заявявам, че досега съм бил истинско магаре!

— Въпреки историческата лула на твоя фамозен дядо?

— Гръмотевици от Батц, затрещете! — извика Каменна глава. — Остави ме да довърша.

— Продължавай, патре — каза Хулбрик.

— Тримачтникът е повреден и едва след няколко дни би могъл да продължи пътя си. Защо да не отидем и да го подпалим?