Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Как мога да й кажа, че става въпрос за бившето ми гадже, за което знам дори най-малките подробности? Поне си мислех, че знам. Годеницата му сопнато обяснява, че маникюристкати е пристигнала и грубо ми затваря телефона. Едва сега осъзнавам, че не знам абсолютно нищо за него.

— И така — започва Брайън и се появява с две чаши горещо кафе и кифлички с мармалад от магазина на ъгъла. Това са любимите ми кифлички, само че в този момент вече нямам апетит. — Какво искаше този път булката Годзила? — Той се настанява на един от столовете, кръстосва крака и ме оглежда развеселен.

Отпивам глътка кафе.

— Всичко е записано. — Подавам му датника. Прекалено шокирана съм, за да кажа каквото и да е. Даниел ще се жени! Не за коя да е, ами за двайсет и една годишна богата наследница.

— Това какво е? Сватба или снимки на знаменитости? — мърмори Брайън и откъсва парче кифла.

Не мога да повярвам. Исках да стане чудо и бизнесът ни да излезе от задънената улица и получих чудото. Никога не съм искала това чудо да се окаже сватбата на бившия ми приятел.

— Хедър? Добре ли си? Цялата пребледня.

— Да, добре съм. — Опитвам се да се овладея, ала не е никак лесно.

— Просто се питах какво ли ще измисли за следващия път.

— Искаш да кажеш, че има следващ път ли? — За частица от секундата се замислям дали да не кажа на Брайън, че няма да мога да се справя, но след това виждам пликовете на бюрото. До един са с напомняне за неплатени сметки. Трупам ги при останалите зад компютъра. Не мога да кажа на Брайън. Налага се да се стегна.

— Разбира се — казва той и поглежда над рамото ми към часовника на стената. Това е официален сувенир от сватбата на принц Чарлз и лейди Даяна с тяхна снимка и отдолу надпис „Истинска вълшебна приказка“. — При това до един час.

— Беше оставила две съобщения на телефонния секретар, когато пристигнах — обажда се чистачката Морийн, облечена в кариран гащеризон, помъкнала любимата си прахосмукачка. Пуска я и започва да бръмчи около прозореца. — Ако питате мен, говори и се държи като заклет шантаж.

— Само че никой не те пита, Морийн — измърморва Брайън над чашата с кафе.

Добре че заради шума на прахосмукачката тя не успява да го чуе.

— Този път е твой ред да вдигнеш телефона. Аз отивам в тъмната стаичка. Чакат ме десет филма от онази псевдотюдорска сватба. — Тръгвам към помещението. Трябва ми време, за да помисля необезпокоявана.

— Може да се наложи да изляза.

— Да излезеш ли? — Заковавам се на място.

— Само за половин час — протестира той. — Трябва да си оправя костюма за довечера.

Разбира се. Довечера е шоуто „Роки Хорър“. Съвсем бях забравила, за разлика от Брайън, който го очаква с нетърпение от месеци.

— Знаеш как е — оплаква се Брайън. — Нямам какво да облека…

— Накарай го да млъкне — сумти Морийн и ме сръчква с кокалестия си лакът.

— Някои от нас са готови да направят малко усилие за външния си вид — повишава глас Брайън и отскача назад, когато Морийн замахва с тръбата на прахосмукачката. Само че той не успява да се отдръпне достатъчно и тръбата всмуква сакото му. Следва кратка, но ожесточена схватка с прахосмукачката.

— Брайън… — обаждам се аз, ала той е прекалено зает да вади всмуканите копчета, а след това се отправя към вратата.

— Не се притеснявай, ще се върна за нула време — лъже нагло той. Знам го аз Брайън. Той не е в състояние нищо да направи за нула време. При него нерешителността му отнема часове.

— В такъв случай ще включа телефонния секретар — заплашвам го аз, включвайки се в играта, която той е започнал. — Така ще можеш сам да й позвъниш, когато се върнеш. — Доволна, че така бързо съм измислила какво да кажа, аз се облягам на един от шкафовете.

— Не ти ли казах? Дадох й номера на мобилния ти телефон, да го има за всеки случай.

Той се свива, когато запокитвам кифлата по него, но не успява да се спаси. Прицелила съм се добре и тя го удря по главата сред звезден рой от трохи и пръски мармалад, а той изскача през смях навън.

Няколко минути по-късно съм в тъмната стая и дръпвам кордата, за да пусна проявителя. Облива ме алено сияние, аз се стоварвам на стола и се опитвам да преодолея шока, че Даниел скоро ще се ожени за лейди Шарлът.

След малко се съвземам. Добре де, щял да се жени. И какво от това? Дори в този миг да падне на колене и да ти предложи брак, ти, Хедър, ще се съгласиш ли? Не, няма. Защо? Защото е лъжец и измамник, защото си имаш страхотно гадже, което се нарича Джеймс, и защото…