Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Много вълнуващо — обаждам се аз, по-скоро за да прикрия обзелото ме нервно напрежение, когато се отпускаме на канапето, а той ме прегръща през раменете и ме привлича към себе си. Вдъхвам мириса на поизветрелия му афтършейв, на пуканки с масло и дезодорант. Невероятно еротичен аромат.

— Знаеш ли френски? — питам аз и се опитвам да не мисля за еротични сцени.

Той повдига брадичката ми с един пръст и изрича нещо, от което не успявам да разбера и дума.

— Да ти преведа ли? — прошепва тихо той.

Не държа особено. Достатъчно ми е да слушам сексапилния му френски акцент, макар да не разбирам какво казва. Отварям уста, за да отговоря. И тогава, тъкмо в момента когато най-малко очаквах, той ме целува.

Иха! Този превод много ми хареса. Хайде, преведи още, казвам си аз и отвръщам на целувката. Толкова отдавна не са бях целувала с никого, че вече съм забравила колко е хубаво, затова през следващите няколко мига ми се иска никога да не спре.

Само че пикочният ми мехур има други планове.

Започва да дава зор. Опитвам се да не му обръщам внимание и да не мисля за единия литър пепси-кола, която изпих в киното. Кръстосвам крака и насочвам цялото си внимание към езика на Джеймс, към ръцете му, които шарят по ребрата ми, и искрено се надявам в най-скоро време да се пъхнат под тениската.

Безполезно е. Пикочният ми мехур се кани да се пръсне.

— Къде е банята? — питам аз и се надигам с нескрито нежелание.

— А… мини през спалнята. Свързани са. — Той ми се усмихва, дръпва ръка от врата ми и аз се изправям.

— Идвам след минутка — прошепвам аз и се опитвам да се усмихна флиртаджийски, докато се измъквам навън.

Щом излизам в коридора, хуквам като обезумяла към спалнята. Както и останалата част от апартамента, и тук всичко е безупречно. Няма пълни с нахвърляни дрехи чекмеджета, както е при мен. След това забелязвам леглото, покрито с изпънати памучни чаршафи, които май са били изгладени, а възглавниците са се надули и сякаш им е наредено да не помръдват.

Въпреки че пикочният ми мехур се кани да се спука, не мога да не спра и да не се възхитя. Според ограничения ми опит неженените мъже и леглата нямат много общо. В повечето случаи дори става въпрос за проснат на пода матрак, а що се отнася до чаршафите… те или са някакви къдрави измишльотини, купени от майките им, или нещастни изпокъсани остатъци още от студентските им години. Да не говорим, че никога не се сещат да ги сменят. Всъщност повечето неженени мъже нямат представа, че неоправеното легло като нищо може да скапе една връзка още в началото. Но пък Джеймс не е като повечето мъже.

Вълнението ми се покачва и си представям как двамата се отпускаме в същото това легло по-късно, докато прекрачвам към банята и пускам лампата. Боже, какво облекчение. Смъквам дънките и те се набират около глезените ми. Небрежно оглеждам ваната на извити крачета, лъскавата кръгла сребърна мивка, списанията, натрупани на прибрана купчинка до мен. Преглеждам ги набързо — „Инвестмънт тудей“, брошура на „Около света“, „Тоалетен хумор“, която се оказва от онези книжки, които всички имат в банята — и тогава, напълно спокойна, че не съм открила нещо подозрително, като например избеляло от разлистване порно списание, аз пускам водата и отивам да си измия ръцете.

Завъртам кранчето и поглеждам към отражението си в огледалото.

Шкафчето над мивката.

Любопитството ми надделява. Опитвам се да устоя. Не трябва да му ровя в шкафчето. Това вече е грозна работа. Кой знае какво ще открия вътре.

Щом тази мисъл ми минава през главата, си спомням, че Джес ми разказа как „съвсем случайно“ надникнала под ваната на един, с когото излизала, и зърнала дантелен сутиен, заврян между ролките тоалетна хартия. Била съсипана. Не защото той й изневерявал, не защото й изневерявал с претенциозната нашумяла романистка Сабрина, ами защото Сабрина носела сутиен с чашка В.

В следващия момент ми минава друга мисъл през главата; само че този път си спомням какво ми се случи на мен, когато прерових жабката на Даниел и как открих презервативите…

Май е най-добре да надникна какво има вътре. Просто да се ориентирам.

Отварям вратичката и поглеждам. Какво облекчение да видиш, че всичко е съвсем нормално и невинно. Паста за зъби, конец за зъби, лейкопласт… Я чакай малко, това пък какво е? Виждам някаква тубичка в дъното и посягам към нея и в същия момент събарям аспирина. Той пада в мивката с гръм и трясък. По дяволите! Бързо го връщам на мястото му и поглеждам тубичката в ръката си — крем с витамин Е.