Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Направо дом далече от дома — киска се Джес.

— Или пък късмет — усмихва се той.

— Да, щастливото цветенце Хедър носи късмет. — Джес ми намига.

Не за пръв път ме наричат така — всъщност, чувала съм тези дивотии поне един милион пъти — но щом Джес го казва, аз си представям циганката на спирката на метрото, очите й като лъскави смарагди и чувам думите й: „Ето, вземи едно цветенце за късмет. Използвай го мъдро и то ще сбъдне най-съкровеното ти желание. Щастието и късметът скоро ще те споходят…“

Пъхвам ръка в джоба на дънките и напипвам някакви хартийки. Първият наем на Гейб. Цели сто и шейсет лири. Този месец ще успея да платя ипотеката, дори ще направя някаква вноска по кредитната си карта „Виза“. Усещам спокойствие, все едно че съкровено желание се е сбъднало.

В същия момент порив на вятъра се появява незнайно откъде, прошумолява през листата на дърветата и пламъчетата на свещите започват да трепкат като малки диаманти сред тъмнината. Чановете над вратата зазвучават и сякаш цялата градина запява. Усещам как по гърба ми преминава тръпка И настръхвам. Какво…

— Още вино, Хедър?

Вдигам поглед и виждам как Джес поднася бутилката „Пино Гриджо“. Объркана и замаяна се намествам на стола.

— Да, малко — отвръщам аз. Подавам й чашата и забелязвам, че ръцете ми треперят. — Я вземи я напълни — шегувам се аз и я оставям на масата.

Тя ми налива до горе. Докато я наблюдавам, забелязвам, че вятърът е утихнал толкова бързо, колкото се бе извил. Пламъците на свещите дори не трепват, насочени към небето. И тримата мълчим. Всичко е както досега. Вече не съм настръхнала. Топло ми е и се чувствам малко смутена. Какво ми става? Циганки. Магии. Омагьосани градини. Честно казано, Хедър, май се оставяш въображението да те води. Пресягам се към чашата и отпивам огромна глътка. Още малко и ще повярвам, че желанията могат да се сбъдват.

— Ти ходиш ли понякога на „Масъл Бийч“?

Двайсет минути по-късно, след като сме отворили нова бутилка, Джес продължава оживено да бъбри за Венис Бийч. Нямах представа, че знае толкова много.

— Непрекъснато. — Гейб надува бицепс. — Да не би да мислиш, че човек се ражда с такова тяло?

Забелязвам как се е ухилил и му се усмихвам в отговор, за разлика от Джес, която е поруменяла от алкохола и продължава да флиртува, но така и не забелязва сарказма му.

— Не, разбира се, виждам, че вдигаш, не си като англичаните — сбръчква носле тя. — Те знаят само как се вдигат халби бира. Нали така, Хедър?

— Не всички — отвръщам аз и се сещам за единствения мъж, който полагаше някакви усилия за тялото си, вместо да се излежава на канапето и да гледа телевизия. Това е борба. — Ами Ед? — обаждам се аз. Говоря за брат си. — Той играе ръгби.

Джес изобщо не ме слуша. Мислите й за „Масъл Бийч“ са я обсебили.

— Хедър, страшно ще ти хареса. Това е фитнес на открито, точно до морето и можеш да наблюдаваш културистите, едри, загорели, докато надигат щангите.

Тя продължава да описва мъжете, намазани в кокосова масло, докато позират, а на мен сърце не ми дава да й кажа, че мисля за нещо много по-лошо. Затова, както винаги става, когато не знам какво да кажа, изтърсвам една глупост.

— Всички в Ел Ей ли са с изкуствени цици?

Браво, Хедър. Нацели десетката по дипломация.

Гейб не се обижда, напротив, става му забавно.

— Не всички. — Вдига тениската с Мистър Ти и се вглежда в гърдите си. — Моите са истински.

— Ами? Я да проверя — киска се Джес и протяга ръка. — Виж ти, стегнати и хубави. — Вече заваля думите, да не говорим, че го стиска така, сякаш са пъпеш и тя проверява дали е зрял.

Мама му стара. Как може да съм такова дърво. С ужас разбирам, че Джес е пияна. За няколко минути е преминала от подпийнала към яко натряскана, а средното положение й се губи. С други думи, отишла е от Лондон в Лос Анджелис, без да прекосява Атлантически океан.

— Значи си актьор? — питам аз с надеждата да разсея и двамата.

— Много обичам актьорското майсторство — фъфли на висок глас Джес. — Трябвало е да стана актриса. Веднъж в училище играх в една пиеса, но все не мога да си спомня как се казваше… — Очите й се затварят и тя не успява да стои права.

— Аз? Актьор? — Гейб се преструва, че го втриса. — В никакъв случай.

Поглеждам от Гейб към Джес и после отново към Гейб. Доколкото виждам, той не е забелязал, че Джес се е примъкнала към него.

Само че аз съм забелязала. Започва да ме хваща страх. На нея й се спи. Пияна е. Да не говорим, че е сама. Това е смъртоносна комбинация. След някоя и друга минута ще се опита да го преслуша.