Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Оглеждам се и ми става безкрайно приятно. Дори не мога да си спомня защо съм била толкова нервна. Всичко се получи точно както исках да бъде.

Е, не точно всичко.

Поглеждам Джес, която се гърчи на масата също като зайче от „Плейбой“, и усещам как в гърлото ми се надига раздразнение, когато забелязвам лъскавото тоалетно мляко, с което се е наплескала. След това забелязвам, че наемателят ми пали нова цигара.

Преди два часа донесе всичките си „неща“ — моторджийска каска и полуразпаднал се сак, в който сигурно нямаше да се поберат тоалетните ми принадлежности. Остави ги на леглото, изрита чехлите и извади пакет американски цигари от моторджийското яке.

— Имаш ли нещо против да изляза и да пуша навън? — попита той и зашляпа бос към задната градина.

— А, не… чувствай се като у дома си — провикнах се след него аз. Той се настани на един от шезлонгите и Били Смит се хопна на скута му.

Не можех да го оставя сам, нали? Като негова наемодателка трябваше да бъда гостоприемна, да го посрещна в дома си и да му помогна да се настани удобно. Кой знае защо умението ми да водя лек непринуден разговор ме изостави. Просто не съм свикнала да виждам боси американци в градината си. Затова се повъртях около него, пооправих някои неща и през всичкото време се чудех какво да кажа.

„Времето е чудесно.“; „Боже, погледни ми краката, крайно време е да отида на педикюр.“; „Снощи в сериала видях нещо много смешно, но забравих какво беше.“ Продължи така, докато Джес не нахлу в градината и не поздрави Гейб така, сякаш бе отдавна изчезналият й любовник, след това извади две бутилки „Пино Гриджо“ 22 22 Италианско бяло вино. — Б.р. , тирбушон и сиди на Нора Джоунс, заряза чантата имитация на „Луи Вюитон“ и обсеби разговора като истинска стюардеса.

— Какво те води в Лондон? — пита тя с глас на умела флиртаджийка. — По работа ли си или за удоволствие?

— И двете — отвръща той по такъв начин, сякаш не е забелязал флиртаджийското настроение на Джес и отговаря на един любезен въпрос. — Преди да те отегча с разни подробности, би ли ме извинила за момент. — Обръща се към мен и пита срамежливо: — Хедър, би ли ми напомнила къде е банята?

— Втората врата отляво — отвръща Джес, без дори да ми даде възможност да си отворя устата.

— Благодаря.

Щом той влиза, аз се обръщам към Джес.

— Ама ти какво правиш? — съскам вбесена аз.

— Разчупвам леда — отвръща простичко тя, ококорена и напълно невинна.

Не може да ме заблуди нито за миг.

— Когато искаш да разчупиш леда, говориш за времето — възмущавам се аз. — Ти ли беше тази, който разправяше, че нямало дори да разбера, че си у нас?

Тя отпива глътка вино, задържа го за момент в устата си, преглъща и ме поглежда глупаво.

— Добре де, признавам, че малко пофлиртувах.

— Малко ли?

— Стига, миличка, просто си казах, че ако тая работа с Грег ие се получи, трябва да имам резервен план.

— И моят съквартирант се оказа резервният ти план, така ли? — питам възмутено аз и кой знае защо ми се иска да защитя по някакъв начин Гейб.

— Защо не? Ти не си падаш по него.

Така е, но…

— По дяволите. Нали не си падаш по него, Хедър? — Джес замръзва на мястото си. — Нямах представа. Ако дори за момент ми беше минало през ума…

— Не, разбира се, че не си падам по него — избухвам разпалено аз. — Просто… — Въздишам, защото не знам каква е причината.

Тя стиска ръката ми.

— Знам. Извинявай. Май прекалих.

— Прекали — ухилвам се аз. — Учудвам се, че не си донесла ароматни свещи и масло за ароматерапия.

— Кой ти каза, че не съм? — Избухва тя в смях и аз не успявам да се сдържа и се разхилвам.

— Какво е толкова смешно? — Гейб се появява отново тъкмо когато Джес долива чашите ни.

— Със сигурност не е Големия Дейв Дезмънд — отвръща Джес и си спомня комедианта, когото гледахме, когато се запознахме с нея.

Гейб се чувства объркан, но тя не му обяснява и се привежда напред, за да долее и неговата чаша.

— От коя част на Щатите си? — пита тя.

Малко е прекалила с обувките за свалки, но въпреки това се радвам, че е тук. Освен това трябва да призная, че двамата с Гейб се разбират доста добре.

— От Лос Анджелис.

— Я! — възкликва Джес. — Летяла съм няколко пъти дотам. Обожавам Ел Ей.

— Има си и добри страни. Живея във Венис, на няколко пресечки от брега на океана.

— Венис ли? — повтарям аз и наострям уши. — Какво съвпадение.

— Знам. Странна работа, нали? Венис, Калифорния, Литъл Венис в Лондон. — Той отпива вино и ме поглежда с огромните си сини очи.