Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Можеше да се влюбиш в него, да си купите обща къща, след това да разбереш, че през последните шест месеца се е чукал с друга, казвам си аз и си представям Даниел. Насилвам се да прогоня тези мисли от главата си.

— Можеше да те заведе в някой клуб с представяния на комици — отвръщам аз.

Тя спира да се смее и двете се споглеждаме.

Ненавиждаме клубовете с представления на комици. Така се запознахме. Нямаше мърдане от „Лаф Фактъри“ в Ковънт Гардън. Бях отишла там с някакво гадже и не можех дори да стана, за да отида до тоалетната, от страх, че комикът ще ме забележи и ще си направи майтап за моя сметка. Бях отегчена до смърт и оглеждах останалата публика, когато видях привлекателно чернокожо момиче, подпряла брадичка на длани, широко отворила уста в прозявка. Погледите ни се срещнаха и аз така и не разбрах коя е по-нещастна, аз или тя, но и двете избухнахме в смях.

Все някой трябваше да избухне в искрен смях.

— Какво ще кажеш да отскочим до „Зара“ след работа? Трябва да си купя нещо за срещата.

— Имам работа.

— Имаш толкова работа, че нямаш време за „Зара“? — Джес не може да повярва. — Ама в момента има разпродажба.

— Знам, че днес се нанася новият ми съквартирант — обяснявам аз.

— Я кажи. — Веднага наостря уши, прибира кичури къса тъмна коса зад ушите, скръства ръце и чака с нетърпение.

— Видя стаята в събота и щеше да се нанесе вчера, но се наложило да прекара деня с чичо си.

— Мъж, така ли? — Тя извива вежда.

— Не ти позволявам да се пускаш на съквартиранта ми — предупреждавам я аз и тя се стряска.

Поглежда ме високомерно.

— Изобщо не ми е минала подобна мисъл през ума.

Сега е мой ред да извия вежди.

— Добр де, добре — примирява се тя. — И без това ще бъда прекалено заето с Грег. — Тя върти пръстените си, все едно че са част от броеница. Това е знак, че нещо й се върти в главата. — Кажи какво представлява — пита тя и се опитва да се покаже напълно незаинтересована. Само че не се получава.

— Американец е.

— Ами? — Тя се ококорва. — Чакай да позная. Актьор е.

— В интерес на истината, не знам — признавам аз и чак сега се сещам, че макар да съм му казала да връща на място капака на тоалетната чиния, не съм го попитала нищо за него самия. — Довечера ще разбера.

— Искаш ли да дойда да следя как вървят нещата?

— Не, благодаря, ще се оправя. — Поглеждам колко е часът. Дали довечера да не пропусна ходенето във фитнеса и да се прибера направо вкъщи? Така ще мога да си изправя косата. Спирам се. Че аз да не би да имам среща?

— Хедър, мислиш ли, че тази работа е безопасна? — пита Джес. — Може да се окаже някой изперкал сериен убиец.

Май се опитва да ми каже, че може да е неженен сериен убиец.

— Съмнявам се, много е симпатичен — отвръщам аз, след като съм прозряла какво се опитва да ми каже. — Нещо като хипи е.

— Така разправят и за Чарлз Менсън 20 20 Сериен убиец, осъден на доживотен затвор. — Б.р. .

Поглеждам я.

Тя продължава да упорства.

— Май да дойда, а? Ще се чувстваш в по-голяма безопасност, ако не си сама.

— Двама са компания, а трима стават прекалено много — срязвам я аз.

— Както решиш. След като си готова да рискуваш да те накълцат на малки парчета и да те заровят под здравеца…

Предавам се.

— Добре, добре. Чакам те у нас към осем.

По лицето й се разлива широка усмивка и тя ме прегръща.

— Само че няма да вдигаш шум — предупреждавам я аз, отварям вратата на тъмната стаичка и избутвам куфарчето навън.

— Аз? Да вдигам шум? — Тя притиска ръка към набъбналите си гърди и ме поглежда обидено. — Можеш да си сигурна, Хедър, дори няма да разбереш, че съм у вас.

— Още вино?

Джес е глътнала корем и посяга към бутилката, която донесе. Облечена е в новото си бюстие от „Александър Макуин“, купено от еВау, дънки с ниска талия и розови сандали с убийствено висок ток, които нарича „обувките за свалка“. Когато се наведе над масата, се виждат татуираната на гърба й пеперуда и тънките каишки на прашката. Имам желание да ги дръпна и да я плесна по дупето.

— Габриел, нали? Ангелско име. — Тя нацупва щедро наплесканите си с гланц устни.

— Приятелите ми казват Гейб.

— И се римува с Бейб — шегува се тя.

— Май да.

— Както кажеш. Искаш ли още вино, Гейб?

Тримата седим в градината. Днес е една от малкото топли летни вечери, когато няма и полъх вятър. Из въздуха се носи аромат на жасмин, лавандула и наденички от барбекюто на съседите, от касетофона на прозореца се носи гласът на Нора Джоунс 21 21 Известна пианистка, певица, автор на песни, носител на наградата Грамми. — Б.р. . Запалила съм дори малките светлинки, купени от „Икеа“, сега пръснати по храстите. Имах чувството, че ми отне цяла вечност да ги поставя сред клонките, да не говорим, че ми изгориха пръстите, но усилието си струваше, защото превърнаха градината ми в истинска вълшебна пещера.