Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Отпускам се на пода и поглеждам страницата от вестника. Допреди няколко седмици всичко това щеше да ми се стори смешно, но през въпросните седмици се случиха толкова много неща, че сега самата мисъл за обърналия се късмет предизвиква безброй въпроси. Аз ли съм виновна за всичко? Моя ли е вината? Аз ли предизвиках тези неща да се случат? Гейб може и да е направил нещо, но го е направил заради мен, защото аз желаех тази работа. Ако не си го бях пожелала, нямаше да се случи.

Нито едно от събитията нямаше да се случи. Предателският глас в главата ми не спира да повтаря предупреждението на Ед. „Внимавай какво си пожелаваш“, само че този път аз не махвам с лека ръка и не се обиждам. Най-сетне се вслушвам в думите на по-големия си брат. Ето че поне веднъж — поне този път — признавам, че е прав. Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне.

А всичко, което си пожелах, се сбъдна, нали? Допреди няколко седмици ако ми бяха предложили работата, за която мечтая толкова отдавна, с огромната заплата, щях да подскоча от радост, да бъда най-щастливото момиче на света, а сега не искам това назначение. Изобщо не го искам. То не означава нищо. Не бях назначена заради таланта си, не ме избраха, защото го заслужавам. Това е празен триумф, който ми коства приятелството с Гейб. Тази мисъл ми действа като ритник в стомаха. Какво направи, Хедър? Какви ги забърка?

Свивам се на пода, затварям очи и се опитвам да пропъдя всички мисли, ала имам чувството, че съм отворила врата, през която се опитват да се втурнат всичките ми желания от миналото. Те са като малки бумеранги от енергия, които съм освободила на света, някои малки, други големи, всички до един част от дълъг списък. Опитвам се да не им обръщам внимание, но просто не мога. През последните седмици пазарувах на воля, пожелавах си какво ли не, задоволявах всяка своя прищявка, ала нито веднъж не помислих за последствията. Сега вече е време да се изправя пред тях. Дойде времето да платя за всичко.

Изпълнена със съмнения и опасения, аз започвам нов списък.

Бях си пожелала:

• Съвършения мъж.

Представям си Джеймс и сърцето ми се свива. Пожелах си го, докато бяхме с Джес в пробната на „Зара“, и ето че изведнъж той се появи, няколко часа по-късно ме чакаше на щанда с вината в магазина на госпожа Пател. Оказа се, че харесва романтични комедии, слуша Дайдо, чаршафите му са от египетски памук, сред хобитата му са любовната игра, романтиката и обсъждането на чувствата. Ами най-хубавото на този великолепен трийсет и шест годишен мъж? Той сам ми призна, че ме обича. Само че аз не го обичах.

• Да стане чудо и „Завинаги заедно“ да се оправи финансово.

Господи, получихме поръчка убиец. Една от най-шумните сватби на висшето общество, която щеше да ни изстреля на върха. Да не забравяме малката подробност. Младоженецът беше бившият ми приятел.

• Да спечеля от лотарията.

Направо се разтрепервам, като си помисля. Почти сигурна съм, че съм уцелила и шестте цифри и вече ми се иска да не бях. Сега вече ми се струва още по-ужасно, че ми откраднаха и чантата, и билета. Уж печалбата беше моя и аз вече харчех милионите си, живеех в огромна къща, карах астън мартин, а се оказа, че ме обраха и се наложи да прекарам целия следобед в полицията, вместо да се помотая заедно с Гейб в Хампстед.

• Англия да бие Франция на футбол.

Забележителният им гол секунди преди края на мача влезе в историята на спорта и изписа постоянна усмивка на лицето на брат ми, но също така хвърли черна сянка върху брака му. Вместо да обръща внимание на Лу и бебето, той се е лепнал пред телевизора и гледа футбол по „Скай спорт“. Вече ме е страх, че нероденият ми племенник или племенница ще бъдат с разведени родители. И за всичко това ще бъде виновна леля Хедър.

• Движението да не бъде натоварено.

Беше направо страхотно, докато не ме глобиха за превишена скорост, не ми свалиха три точки от талона и не ми треснаха глоба от шейсет и пет лири, която все забравям да платя.

Вдигам се на крака и се изправям на прозореца. Подпирам лакти на перваза и се заглеждам към обляната в слънце градина. Това ми напомня за следващото ми желание.

• Да е слънчево всеки ден.

Една пчела се прехвърля от цвете на цвете и се опитва да събере прашец. Само че не успява да събере много, защото цветята са започнали да увяхват, тъй като не е капнала капка дъжд. Чувството за вина ме притиска все по-силно. Започвам да се чувствам като убийца на пчели.