Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Тя проследява с пръст чашата и аз разбирам, че мисли за миналото.

— Животът ни беше непрекъсната борба, а на нея й се налагаше да работи по на две места. Отгледа ме и ме възпита съвсем сама. Мама е наистина невероятна. Нямаше да успея да се справя като нея. Добре, навремето не живеехме в голяма къща, нямахме нито кола, нито можехме да си позволим почивки в чужбина… — Тя поглежда униформата си. — Затова се хванах на тази работа. Когато бях малка, непрекъснато си мечтаех когато порасна, да видя целия свят. — Джес се усмихва, засрамена от признанието и отпива глътка вино. — Заклех се, че когато порасна, няма да се влюбя и няма да позволя на някой гадняр да ме нарани, както е станало с мама.

Джес вдига очи към мен и аз забелязвам, че стиска зъби.

— Аз не съм като теб, Хедър. Аз не търся тръпката. Не ми трябва никаква тръпка. Тръпките са опасна работа. На мен ми трябва сигурност, обвързване, финансова стабилност. А, да, и хубав секс — добавя тя след секунда. — Я ми кажи, защо тези мръсници са винаги върхът в леглото?

Усмихвам се против волята си.

— Ако я е нямало тръпката, ти нямаше да си родена — изтъквам аз. — Обзалагам се, че ако я попиташ, сама ще ти каже, че не съжалява за нищо.

— Ами вие с Даниел? Сърцето ти беше разбито.

— Това не означава, че не искам да се влюбя отново — отвръщам аз.

— Защо? — ахва Джес.

— Защото това е най-уникалното чувство на този свят. Готова си да рискуваш всичко заради него. Нищо друго не може да се сравнява с него.

— Само че ти си уязвима.

— Така е — съгласявам се аз. — Страшничко е.

— Значи не съм достатъчно смела.

Аз мълча. Не съм мислила по този начин, но може би тя има право.

— Помниш ли онази поговорка? „По-добре да обичаш и да изгубиш любимия човек, вместо да не си обичала.“

— Ти пък откъде напипа тези перли на мъдростта? Да не би да са изпаднали от някоя китайска сладка?

— Не знам — признавам аз.

Джес се усмихва, отпуска ръка и надига отчаяно глас.

— Мама му стара! Какво не е наред с мен, Хедър?

— Всичко ти е наред.

Само че Джес е в настроение да се подложи на унищожителна критика, затова не обръща абсолютно никакво внимание на думите ми и започва да къса подложката.

— Не е вярно, нещо генерално не е наред. Погледни ме само, аз съм на трийсет и шест и все още не съм омъжена. Никога не съм била влюбена. Никога не съм била в състояние да живея с мъж по-дълго от шест седмици. А в момента излизам с женен мъж. — Тъмните й очи заблестяват. — Можеш да ми вярваш, че когато ги преслушвах, нито един не сложи отметка в квадратчето „Женен“. — Тя поглежда снимката, оставена на бара, и поставя чашата с вино върху нея. — Всички останали успяват да поддържат нормални връзки. Вземи например вас с Джеймс…

— Ние с Джеймс се разделихме.

Тя престава да къса подложката.

— Ти си скъсала с Джеймс?

— Той скъса с мен — поправям я аз. Недоумението й се превръща в съчувствие.

— За бога, Хедър — прошепва тя. — Много съжалявам. Аз не спрях да дрънкам за тъпия Грег през всичкото време…

— Няма нищо, добре съм — обяснявам бързо аз.

— Ако не ти бях опявала, че трябва да престанеш да мислиш за Даниел и задължително трябва да започнеш отново да ходиш по срещи… — Тя е поразена. — Господи, чувствам се толкова виновна. Вината е изцяло моя… Ти си свалила… отслабнала си, нали?

— Наистина ли? — питам аз, очарована, че тя е забелязала въпреки обстоятелствата.

— Да, веднага ти личи на лице. Като изпита си. И циците ти са се смалили — заявява решително тя. Мръщя се. Когато си пожелах да сваля няколко килограма, не си представях, че ще стане така.

— Джес, добре съм, честна дума — повтарям решително аз.

— Наистина ли? — пита тя, без да е убедена, когато решава, че се правя на смела. — Сериозно ли?

— Сериозно. Няма тръпка — обяснявам аз.

— Наистина ли тази тръпка е толкова хубава, колкото казваш?

— Много по-хубава е — усмихвам се аз.

Тя плъзга лакът по бара и подпира брадичка на дланта си, накланя чашата си и допива остатъка от виното.

Двойката на средна възраст минава покрай нея с багажа си и я поглеждат ужасени.

— Надявам се да не се окаже на нашия полет, Маргарет.

— Според мен е пияна, Ленард. Видях я, че пуши.

Двете с Джес се разкискваме.

— Дано да не ти докарат неприятности.

— Ще изпия една чаша кафе.

Джес махва пренебрежително с ръка.

— Просто ще оставя на таблото да свети знакът да останат със затегнати колани. Така няма да има проблем.