Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Грабвам телефона и започвам да набирам.

— Той е женен?

Седнали сме в един хотел близо до летище „Хийтроу“. Джес е в униформа. В едната ръка стиска цигара, а в другата е черно-бялата снимка на усмихнатите младоженци — господин и госпожа Грегъри де Суза. Мъжът е известен като…

— Грег? — повтаря Джес. — Грег е женен?

Почти седем вечерта е. След като днес предобед открих снимките им, й се обадих и й казах, че трябва незабавно да се видим, но тя закусваше с Грег в някакво кафене, а след това я чакаше полет до Кейптаун и нямаше да се връща през следващите две седмици. Не можех ли да изчакам, докато се върне?

Не, не можех, въпреки че много ми се искаше.

Искаше ми се да чакам до края на вечността. Не съм искала да намирам тази снимка, ала познах малкия сребърен белег на брадичката и веднага се сетих защо усмивката на Грег ми се е сторила толкова позната. Искаше ми се да не се налага да й казвам, че мъжът, в когото е влюбена, е женен, че съм присъствала на сватбата му, състояла се преди нищо и никакви два месеца.

Налага се да й кажа. Затова през целия ден се опитвам да се преборя със себе си и да реша как най-деликатно да й съобщя. Накрая просто й подавам снимката. Все пак снимката казва всичко, което трябва. В нашия случай думата е една-единствена.

— Мръсник.

Свивам се.

— Да не би да е станала някаква грешка… — Разбира се, че не е станала никаква грешка. Всичко е документирано черно на бяло.

Джес е стиснала зъби и аз се готвя за избухването й. За мое най-голямо учудване ядът й сякаш се стопява, като че ли усилието да се гневи е прекалено много за нея. Тя подпира лакти на бара и отпуска глава.

— Не мога да повярвам.

Наблюдавам я и се чувствам напълно безпомощна. Никога не съм виждала Джес така сломена и толкова разстроена.

— Може да са го анулирали — обаждам се аз с надежда. Тя вдига глава и ме поглежда накриво.

— Да, може би.

Следва напрегнато мълчание, докато тя дими с цигарата, след това изпуска дима през ноздрите си.

— Мислех, че най-сетне имам истинска връзка, но очевидно той си е търсел любовница. Аз съм била просто за забавление извън семейното гнездо. — Тя гаси цигарата със замах и отпива глътка червено вино. — Господи, спала съм с нечий съпруг!

Без да кажа дума, разклащам чашата с джин и тоник. Не знам какво да кажа.

Тя разбира погрешно мълчанието ми, защото остава с впечатлението, че я гледам накриво.

— Изобщо не ме гледай по този начин.

— Как те гледам?

— Може да съм спала с един-двама мъже… добре де, с доста мъже…

Срещу нас са седнали мъж и жена на средна възраст, пият кафе и чакат да стане време рейсът да ги откара на терминала. И двамата се обръщат. Когато забелязват вбесената стюардеса, която пие червено вино като за последно и пуши цигара от цигара, двамата се споглеждат притеснени.

— Но не спя с женени мъже — протестира на висок глас Джес. — Това е единственото ми правило, Хедър, единственото. — Тя стоварва длан на бара и свива пръсти около салфетката. Смачква я в юмрук и подсмърча шумно. Очите й са пълни със сълзи. — Единственото ми правило — повтаря тя и една от сълзите се стича по бузата и пада на бара.

— Стига, Джес. — Прегръщам я през раменете и я привличам до себе си. Докато слушам приглушените й вопли, си казвам, че не пророних нито една сълза заради раздялата с Джеймс.

— Чувствам се като пълна глупачка — заявява накрая тя и подсмърча до дантелената ми блуза. Рамото ми става мокро. Когато най-сетне вдига глава, под очите й се е размазала спирала и аркансил. — А си мислех, че този път всичко е наред. Толкова внимавах. Той отговаряше на всичките ми изисквания.

— Ето че това не е гаранция — отвръщам аз и отново се сещам за Джеймс.

— Вече ще знам. — Тя вдига чашата към устните си. Преглъща нова глътка и насочва поглед някъде пред себе си. След това тихо пита: — Нали никога не си ме чула да говоря за татко? — Сякаш задава въпроса на себе си, затова слушам внимателно.

— Просто не го познавам. Виждала съм две негови снимки. Бил саксофонист в някаква банда, страшен хубавец. Мама разправя, че се влюбила в него в мига, в който го зърнала. Той й признал, че с него било същото. — Тя посяга към нова цигара. — Изобщо наговорил й всичко, което на нея й се искало да чуе. Щял да купи къща, щели да се оженят, той щял да бъде най-добрият съпруг и баща на света. — Тя потупва цигарата с показалец и изпуска дим.

— Напуснал я още преди да се родя. Просто се изнесъл. Чупил се нанякъде. Никога повече не й се обадил. Тя била на осемнайсет, бременна в шести месец. Разбил е сърцето на мама и ми се струва, че тя никога не го преживя. — Джес подсмърча и аз започвам да се страхувам, че ще заплаче отново, ала тя се усмихва. — Много е борбена мама. Била е сама, неомъжена, тийнейджърка — ти представяш ли си какво е било през шейсетте. Да не говорим, че мама е била чернокожа. Всички обиди, които можеш да си представиш, са й се изсипали върху главата.