Христо Пощаков - Повторението

Брайан Мендоса погледна спящата до него жена и се надигна от леглото. Беше една от многото напоследък, дори не си спомняше името й. Предишната вечер я бе отвлякъм от бар в подземния етаж на жилищния конгломерат, обслужващ данъкоплатците от втора степен.

Все още сънен, той тръгна към „банята“ и извади кредитната карта от джоба на пижамата си. Беше събота, имаше право на двайсет литра вода допълнително, и то с повишена температура. Преграденият ъгъл на стаята бе успял да помести тоалетна, умивалник и душова кабина.

Брайан пъхна картата в цепнатината под дръжката на вратата и вече можеше да влезе. Докато стоеше под душа, очите му не се откъсваха от брояча пред него, трябваше да остави вода и за онази в леглото. Същото се отнасяше и за системата за изсушаване с топъл въздух, трябваше да пести електроенергията.

Докато привършваше тоалета си, той за хиляден път се замисли за предимствата на неограничения лимит, който притежаваха данъкоплатците от първа степен, но после се сети за несгодите на онези от трета, а при мисълта за лишените от право на данъчно облагане, натикани в приюти кутийки, по кожата му полазиха тръпки. Все пак бе достигнал сравнително висока степен в социалната стълбица и нямаше причини да се чувства недоволен, макар че напоследък психоиндексът му падаше непрекъснато. Дозиметристът от медицинския блок го бе предупредил, че ако продължава така, ще трябва да се подложи на продължителна и скъпа терапия.

Мразеше терапиите. След всяка от тях се чувстваше затъпял и въпреки уверенията за полезността им, получаваше пристъпи на социална алергия. Изглежда бунтарският дух, наследен от дедите му, го караше да се съмнява в ценностите на постиндустриалното общество на 2405 година.

Докато се обличаше, жената в леглото се размърда, промърмори сънливо и се обърна на другата страна. Брайан се отправи към кухненския бокс, повтори операцията с картата и скоро от тостера се показаха две припечени филийки, а хранителният тръбопровод изцеди две дози синтетична паста с подправки.

Портативният телевизор вече бълваше сутрешните новини. Той докосна сензора на принтерния му блок и си позволи лукса да получи съботния брой на „Индепендънс“.

Ново заседание на правителството, внасяне на законопроект за промяна в данъчното облагане, земетресение на Хавайските острови, поява на неизвестен вирус, метеоритна атака над трета лунна база, разногласия по кредитната политика на Европейските Обединени Щати, борсова война с Азиатския Обединен Блок, пореден недостиг на хранителни продукти за Африканския алианс…

Брайан нави на ролката част от тънката изкуствена хартия и потърси сектора за обяви. Търсеха се оператори на готварски роботи, портиери за нощни барове, фотомодели на конкурсни начала, чистачи за комплексите от първа степен и координатори на рудничните шахти на Титан. Нищо ново. Продаваха се яхти, изкуствени острови в Карибската зона, двуместни совалки, телекомуникационни спътници, а всичко това изобщо не беше по джоба на данъкоплатец от втора степен.

Той прегледа раздела „Разни“ и погледът му се спря на следното обявление: „Вие си мислете, ще сте щастливи, а всъщност не сте толкова, колкото си въобразявате. Само фирмата «Риъли дрийм» е в състояние да ви осигури истинско щастие при изгодни цени на услугата. Дайствията ни са съгласувани с правителствени програми, не се колебайте! Въздушно направление №5 ще ви отведе право при нас, побързайте да ни потърсите! Веднага позвънете на видеотелефони 58949579 от Н до К.“

Почеса се по тила, изхрупа последната хапка от втората филия и неочаквано се почувства заинтригуван. В условията на реализираната Американска мечта всеки би трябвало да е достатъчно щастлив, но все пак… Брайан се сети за непрекъснато спадащия му психоиндекс, свързан с усещането за нарастваща празнота, ръката му инстинктивно извади картата от кухненския пулт и я поставе в гнездото на видеофона.

— На вашите услуги, господине.

На екранчето се бе появило младо, пращящо от здраве и радост лице.

— Прочетох обявата… бих искал…

— Винаги на вашите услуги, дори в събота и в неделя. Изисква го благополучието на всеки отделен индивид.

— Все пак…

— Няма проблеми, господин…

— Мендоса.

— Заповядайте при нас, извадете от факсовото ви устройство визитната картичка с точния ни адрес. Ето, вече ви я изпращам.

— Но нима…

— Повтарям, няма никакви проблеми, един разговор при нас няма да ви навреди. Очакваме ви!