Христо Пощаков - Повторението

Усмихнатата физиономия на младия мъж изчезна от екранчето. Брайан излезе от бокса, жената на леглото продължаваше да спи. Той постави на тоалетната масичка еднократна карта за гости с лимит G-3, облече сакото и шлифера си и излезе от стандартното жилище клас II. Пневматичният асансьор го издигна до най-горното ниво на конгломерата, той се отправи към трета външна площадка и взе първото попаднало въздушно такси. Поднесе към окото на адресната камера визитката и се понесе в указаната посока. Над мегаполиса се провеждаше сутрешно дъждуване, през водната пелена едва се забелязваха огромните силуети на комплексите и конгломератите. След около половин час таксито се приземи на площадка, която по нищо не се различаваше от предишната, освен по номера. Брайан тикна картата си в цепката на пулта за управление и след като бе таксуван, вратата се отвори и му позволи да излезе навън. След десетина минути той влезе в приемната на „Риъли дрийм“.

— Радвам се да ви видя — посрещна го приветливо младият мъж от видеофонния разговор. — Ще ви отведа в кабинета на шефа, господин Стокс. Имате късмет, в момента е свободен.

Преминаха два коридора и се спряха в дъното на третия. Младият мъж отвори масивна врата, изглеждаше направена от истинско дърво. Посрещна ги мъж на около петдесетина години, с посивели коси, орлов нос и тясно лице.

— Седнете, моля — покани го той след здрависването. После се настани зад бюрото си, а младият мъж напусна кабинета.

— Искам да разбера… — започна смутено Брайан.

— Разбирам, предметът на дейност на нашата фирма ви се струва необичаен — прекъсна го Стокс.

— Бихте ли ми разяснили същността на обявата?

— Смятате ли, че сте достатъчно щастлив? — внезапно изстреля мъжът с тясното лице, наведе се и заби поглед в новия си клиент. — Отговорете бързо, без много да мислите.

— Не съм сигурен, но напоследък…

— Спадане на психоиндекса, празнота, вялост, вътрешна неудовлетвореност. Прав ли съм?

— Да приемем, че е така. Какво всъщност предлагате?

— По-дълъг живот и истинско щастие. Зависи от размера на вашите спестявания.

— Нима е възможно?

— Разбира се, господин Мендоса, разбира се. Съвременната наука и технология прави възможни и най-невероятните неща. На пръв поглед всичко ще ви се стори малко странно, но имате възможност да поразмислите. Истинското щастие е постижимо само извън вашето тяло.

— Какво?!

— Казах — извън вашето тяло. Учудва ли ви?

— Не разбирам.

— Какво представлявате вие? Определено същността ви се състои от сбор от мисли и спомени, придобити чрез някакви възприятия. Плътта ви е помогнала чрез рецепторите си, но ви е доставила само временни удоволствия, а те са ограничени от възрастта. Освен да се движи и поглъща храна, тялото причинява и болка. Представете си, че ние сме ви избавили от тези три функции и сме оставили само радостта и непрекъснатото удоволствие от съществуването в друга форма, извън оковите на плътта. А вашето тяло може да послужи на някой, който все още не е имал удволствието да пристъпи прага на нашата фирма и да речем, че са му нужни някои ваши органи.

Брайан усети пристъп на отвращение, погледна недоумяващо Стокс и понечи да стане.

— Почакайте, господин Мендоса. Не бързайте да си тръгвате. Може би една малка и съвсем безопасна демонстрация ще ви убеди в предимствата, които предлагаме. Разбирам, че се колебаете, но нищо не пречи да приемете. Необходимо е само да сложите това на главата си.

Предметът представляваше дебел диск с отвор в средата, от който излизаше кабел. Сребристото му пластмасово покритие не будеше опасения. Стокс мълниеносно го бе извадил от шкафа до бюрото си. Брайан го взе нерешително и още по-нерешително го постави на указаното място.

— В какво се състои демонстрацията? — осмели се да попита той.

— Временно ще преселя душата ви в друг виртуален свят, после ще я върна в сегашната реалност. Не се плашете, става мигновено. Ето така. — Стокс протегна ръка и докосна някакъв сензор, монтиран върху плота на бюрото му.

Брайан се озова в чудно красив нов свят. Летеше над някаква планина, беше му леко и спокойно. Нищо не го болеше, нищо не го притесняваше. Огледа се и установи, че е облечен в безупречен скъп костюм от „Дендри и Роджърс“, какъвто е по джоба на малцина данъкоплатци от първа степен.

Реши да снижи полета си и плавно се спусна надолу. През гъстата и красива растителност на склона започнаха да се мяркат елегантни постройки, появи се пенлива и бистра река. Излегнати върху шезлонги хора, между плувни басейни и тенискортове, приветливо му маха с ръце. Край него премина млада летяща двойка. Бялата пола на момичето се развяваше от вятъра, младежът държеше ръката й и я гледаше влюбено. Преди да се разминат, те му се усмихнаха.