Христо Пощаков - Повторението

„Какъв рай!“ — възхитено си помисли Брайан и отново се озова в кабинета на Стокс.

— Какви са впечатленията ви? — лукаво попита човекът с тясното лице.

— Невероятни! Нямам думи да ги опиша. Но не разбрах какво направихте с мен.

— Пренесох душата ви в апарат за пребиваване на души. Високочестотното електромагнитно поле пренесе там цялата ви информационна същност. Всяка душа може да се разглежда като комплекс от билиони информационни единици, свързани на холограмен принцип. Самата холограма се представя като сбор от милиони микрополета на лептонно ниво, които си взаимодействат всеки момент естествено. Апаратът притежава набор от хиляди други холограми, създадени от нашата фирма, които притежават своята програмирана динамика. Най-красивите кътчета от нашата планета са заснети от най-добрите холооператори, след това е направен съвършен монтаж. За да създадем прецизна виртуална реалност, сме използвали и съветите на именити художници аниматори. Не можете да си представите какви средства са изразходвани за създаването на тази друга реалност. Но най-ценното й свойство е, че веднъж попаднала там, душата има пълната възможност за контакт със себеподобните — да разговаря с тях, да пее и да общува, но в никакъв случай да плаче. Тя може да контролира холограмата си, дори да проявява творчество като създава нови динамични холограми. Сигурността на апарата е гарантирана от статично поле с висока плътност; в противен случай съществува опасността холограмите в него да се разсеят в друго пространствено измерение. И тъй като поддръжката му е скъпа, ние предлагаме услуги в рамките от сто до хиляда години пребиваване в нашия рай.

— А какво става после?

— Връщаме душата ви в полето на този диск и изключваме захранването. Да ви кажа право — ако твърдението, че душата е безсмъртна, е вярно, тя сигурно отива там, където трябва да пристигне. Самите ние нямаме представа за последствията. Важното е, че тя изчезва нанякъде и освобождава място за следващия клиент на фирмата.

— Как става обратното повикване? Няма ли случай, при който да не иска да напусне апарата?

— Невъзможно е. В процеса на настаняването към душата ви се прикрепва холографен код, нещо като неин идентификационен номер, който е свързан с останалата й цялост. Ако го разрушим, личността на носителя ще дисперсира в нищото, това поне сме установили. Освен това разчитаме и на почтеността на клиентите при подписването на договора.

Брайан Мендоса взе решението.

— Ето кредитната ми карта — и я подаде на Стокс. — Преценете с какво разполагам.

Шефът с посивелите коси я взе и бързо извърши проверката.

— Средствата ви стигат за не повече от стогодишно пребиваване в клас „Б“. Решете дали сте съгласен.

Брайан не обърна голямо внимание на думите му и без особени колебания подписа договора. Стокс отново му подаде диска.

Той вече бе свикнал с условията в машината за пребиваване на души и първото, което направи след озоваването си в някаква стая, бе да си създаде тяло и дрехи. След като го направи, се огледа критично. Левият крачол на панталона му се оказа по-къс, същото се отнасяше и за десния ръкав на сакото му. Костюмът му изглеждаше неугледен и мърляв. Едва сега забеляза, че не е сам в стаята. От околните легла се надигаха някакви съмнителни типове.

— Пристигна нов, дявол да го вземе! — промърмори най-близкият съсед. — Отново се сгъстяваме и ако продължава така, ще се въргаляме един връз друг. Но няма как, трябва да се запознаем. Казвам се Бини.

— Нищо не разбирам — призна Брайан. — Предишното място бе доста по-различно.

— И него са го излъгали, един наивник повече — проговори кльощавият тип от отсрещното легло. — Наричам се Джери, ако това те интересува. Бях главен готвач в мексикански ресторант.

— Не ми обяснихте каква е тази виртуална реалност. Имах представата, че ще се окажа едва ли не в рая.

— Глупости — обади се дебел мъж от дъното на стаята. — Джери, защо не му обясниш?

— От коя степен данъкоплатец си?

— От втора.

— Какви претенции имаш тогава… Успокой се, поне липсват неприятности.

— Продължавам да не разбирам.

— Измамниците от фирмата са ти демонстрирали апарат за пребиваване на души от клас „А“, но той е предназначен за хора с тлъсти сметки, за данъкоплатците от първа степен. Естествено, за нас, по-бедните, се предлага апарат с по-ниски качества, от клас „Б“. По него са работили по-малко холооператори и стойността на монтажа и програмирането му е значително по-ниска.