Христо Пощаков - Планетата на Скъли

В ерата на Всеобщото благоденствие всеки почтен гражданин бе задължен да има полезно хоби, за да допринася за всеобщия жизнен тонус на Обществото. Земята отдавана се бе превърнала в планета-град, застроените територии бяха погълнали сушата и част от моретата и океаните. Многомилиардното население се хранеше с висококалорична пастообразна храна, която се синтезираше в гигантски протеинови комплекси. Получената основна суровина се ароматизираше в големи подземни заводи-разпределители и от там по специални тръбопроводи се изпращаше до жилищните райони на планетата-мегаполис. Постъпването й във всяка жилищна клетка на всеки консуматор, бе определено с гласуван световен закон.

Населението на Земята не боледуваше, болестите отдавна бяха унищожени. Числеността му подлежеше на строг контрол, децата се раждаха в родилни инкубатори, а генотипът на всеки пол бе щателно подбиран. След навършване на известна възраст мъжката и женската част на населението получаваха имплантирана образователна програма, гарантираща средностатистическото ниво на интелигентност, необходимо за всеки нормален гражданин на планетата. Прякото практикуване на секс не се предпрочиташе, заместваше го виртуалния.

Миналото на Земята беше почти забравено, защото от гледна точка на историята, то съдържаше само неприятни неща. Войни, неконтролируема раждаемост и глад, съчетани с безмислени за сегашното Общество експанзии в космоса. Първоначалният технологически напредък бе довел до овладяването на редица нови светове, но човечеството, което ги бе заселило бе попаднало в непривични за него екстремални условия. Новооткритите планети бяха или без атмосфера или с отровна такава, притежаваха понижена или повишена гравитация и имаха висок интензитет на магнитните си полета, които обуславяха съществуване във връждебна среда. С течение на времето неприятните въздействия бяха предизвикали съпротивителните и адаптивни сили на заселниците, и бяха предизвикали генетични мутации, които постепенно ги бяха превърнали в не-човеци — с различен модел на мислене и трансформирани тела. Поради тези факти, те постепенно бяха прекъснали контактите с родната си планета. Забравени от историята, пионерите в космоса бяха оставили само спомените за отдавана отминала ера на завоевания. Ако изобщо някой се сетеше за тях, това щеше да бъде най-екцентричният възможен манияк, заровен в архивните записи на хранилищата за памет.

В ерата на Всеобщото благоденствие, основната грижа на хората бе да предпазват ГРАДА от пряко космическо попадение на заблуден астероид или комета и да си изберат собствено ХОБИ, което да изпълни със смисъл ежедневното им съществуване. В тяхната действителност работните места се брояха на пръсти, а отдаването на развлечения, свързани с непрекъснатото гледане на хипнопрограми довеждаха до деградация на личността и атрофиране на крайниците. Последствията бяха безмилостни. Обществото веднага унищожаваше такива индивиди като ВРЕДНИ за него, а мястото на всеки от тях се заемаше от други, на които се предлагаха същите ценности — образование, винаги пълен корем, условия за спорт и избор на хоби. Това се считаше за достатъчно при една статична социална система, която предлагаше да изживееш живота си безпроблемно. Изборът на хоби изглеждаше като единствения светъл лъч в живота на хората и бе свързано с последващи творчески изяви. Съмишлениците в дадена тематика си правеха холовизионни сбирки, при които се стигаше и до бурни дебати. И ако даден човек имаше добро намерение да направи постижения в избраното от него увлечение, неговите успехи бяха високо оценявани от околните. Но да си избереш хоби не беше много лесно.

Скъли ВМС — 201, висок и снажен мъж с добре оформени пропорции на тялото трябваше да разреши точно този проблем. В залата за тренировки на двеста и първо ниво се бе запознал с някои от съседите си по жилищна клетка и се бе опитал да обсъди с тях затрудненията си, но така й не получи желаната помощ. Предишният ден, съседът му отдясно едва не си бе заминал от този удобен свят, поради изблик на щастие. В цепнатина на панела под неговото инфо, той бе открил истински два етикета на кибрити от първобитната епоха, след като досега се бе занимавал с издирване на техните архивни изображения. Друг един, обитаващ нивото под него отдавна колекционираше стари холограми на нещо, което е било главен обект на внимание през няколко древни епохи и се е наричало пари. В интерес на истината, заниманията на двамата изглеждаха скучни на Скъли.