Христо Пощаков - Планетата на Скъли

Дълбокото удолетворение не го напусна дори когато един от обслужващите андроиди отвори вратата на клетката му и течноста се изля в коридора. След това пристигнаха медицинските роботизирани автомати.

— Какво е заключението? — попита Централното инфо след приключване на обстойното му изследване.

— Напълно нормален, даже си е намерил хоби — отвърна отговорникът по психическата хигиена на неговото ниво. — Жилищната му клетка е ремонтирана, може да се завърне в нея.

И Скъли го направи, обзет от желанието да пее. В главата му вече зрееха грандиозени творчески планове — един от друг по-прекрасни. Беше напълно уверен, че щеше да създаде собствени холовизионни сбирки и хобито му ще намери милиони последователи. Не съществуваше по сладко и примамливо увлечение от това ДА РАЗРУШАВАШ.

Корабът на изследователският екип от Ерда се материализира в близост до Земята и започна да прави обиколки около нея, като сменяше орбитите. Яйцеглавите черепи, тумбестите тела и несъразмерно тънките крайници на членовете на екипажа слабо напомняха за родството им с човешката раса, но беше така. Всеки от тях се взираше с благоговение в изображението на синьо-бялата планета, от което се излъчваше красота.

— Майката Земя! — прошепна развълнувано командирът Бърк. — Най-сетне доживях да я видя! — добави прочуствено и очите му от умиление.

— Човечеството е тръгнало оттук, а колко усилия трябваше да положим, за да я намерим! — възкликна с не по-малко чувство помощникът му. — Усещам, че наблюдавам светиня!

— Да се заемаме със задълженията си! — нареди командирът, след като първоначалното вълнение премина. — Ще трябва да изберем подходящо място за приземяване.

Синхронът на екипажа бе възстановен. Последваха обичайните анализи, картографиране, проверка на радиационния фон и получаване на други необходими данни, стандартни за всяка експедиция. След три хиляди и петстотин унифицирани сека, проучванията приключиха.

— Докладвай впечатленията си! — заповяда Бърк на главния еколог.

— Под нас има нещо смущаващо — започна той. — Повърхността на сушата представлява почти изгладен релеф от развалини на огромни, свързани помежду си сгради, водната площ на океаните и моретата силно е намаляла. Не се забелязва наличието на флора и фауна, липсват признаци на индустриална човешка дейност. Само тук, по тази брегова ивица се забелязва някакво движение.

— Доста странно — замисли се командирът. — Слагайте антигравитационните скафандри и да се насочваме натам.

Докато десантната им совалка се приземяваше на дълъг и плосък бетонен блок, Драг с удоволствие съзерцаваше създадения от него инструмент. Дръжката му от тънка метална тръба завършваше с умело прикрепен към нея овален камък, с такова изделие можеше да се нанасят чудесни удари. В съседстви до него Мато се занимаваше с гъстата си брада, като я пърлеше косъм по косъм с лазерен скалпел, захранван от атомна батерия. Няколкото жени наоколо спояваха горни дрехи от разкроени пластмасови торби, намерени под една от развалините в отлично състояние. Те не пропускаха врага и изглеждаха достатъчно удобни, в случай че завали дъжд.

Малобройната група от хора скоро забеляза пристигането на непознатия летателен апарат и странните същества, които излязоха от него и се насочиха към тях. Драг стисна здраво металната дръжка и се приготви за посрещането им. В това време командирът Бърк беше повдигнал приветствено ръка.

— Май тоя рече нещо — промърмори Мато.

— И аз така чух — потвърди Драг. — Стори ми се, че каза „здравейте“.

— Я виж ти, тези тънкокраки можели да говорят!

— Приветствам ви от името на моя народ — съвсем отчетливо произнесе командирът. — Вие явно сте преживели някакво бедствие и ние сме готови да ви помогнем.

— За какво да ни помагате? — възрази Драг. — И така си ни е добре.

— Ние сме ваши братя, напуснали Земята преди хиляди години.

— Не изглеждате много на такива. За каква Земя ни говорите? — намеси се Мато.

— За тази под мене — тупна с крак Бърк по къс нащърбен бетон. — И за всичко останало, което се вижда наоколо. Родната ви планета се нарича така, това е светът, в който живеете.

— Да има да взема това нещо — възмути се брадатият.- Я да му запокитим по някоя твърда буца — предложи с надежда на Драг, който несъмнено бе лидер на групата.

— Почакай! — възпря го водачът на племето. — Първо ще обясним на този тънкокрак как стоят работите, а ако не разбере, после и това ще стане. — Слушай, ти, който можеш да говориш, каквото и да представляваш — обърна се Драг към командира. — Не зная какво имаш предвид, но всичко това наоколо се нарича Светът на Скъли, нашият Бог. Ние вярваме в него и продължаваме преданно да му служим. Сега тръгвай натам, откъдето си дошъл, защото ни чака много работа, иначе как ще се чувствуваме доволни? Толкова много ни остава, а ти и тези около тебе ни пречите.