Христо Пощаков - Пепи и роботите

„Какъв безинтересен живот!“ — мислеше Пепи и въртеше в ръце сив камък. Възрастните си имаха своите занимания, а той, единственото момче в базата, нямаше с кого да играе. Беше досадно, че се е родил първи — докато пораснеха останалите дребосъци, щеше да пукне от скука.

Въпреки дребният си ръст той бе научил много неща. Наскоро, в курса по биология, училищният компютър му показа запис за живота на земните гарги. Черните същества наоколо много ги наподобяваха, но издаваха жабешки звуци.

Пепи с досада хвърли камъка по едно от тях. То заквака обидено, разтегна ципестите си криле и литна, после се приземи на безопасно разстояние. От ден на ден тукашните гарги ставаха по-нахални. Вчера, докато зяпаше как се приземяваха аерокарите, отмъкнаха закуската му. Гадните създания се бяха научили да пробиват с клюнове пластмасовите контейнери за хранителни отпадъци и с тези престъпни действия предизвикваха чувство на ужас в биолога Федин. Той се оплакваше, че екологичният режим на планетата ще се наруши, че земните микроорганизми могат да нанесат необратими поражения на местната бедна фауна и да се случат какви ли не страхотии, ала Пепи не му вярваше. Знаеше от баща си, че продуктите пристигат стерилизирани, а малобройните примитивни видове не бяха особено чувствителни към болести. Според майка му най-опасни за него бяха местните микроби, на което той също не вярваше. Досега никой не се бе разболял, защото имунната система на всеки от заселниците беше адаптирана към условията на Алфа 9.

Пепи се замечта за Земята. „Там е толкова интересно, а тук — сиви камъни, хилава растителност и скука“. Черните квакащи създания бяха дребното му развлечение. Беше опитомил едно от тях и в минути на добро настроение тайно го хранеше.

Днес всички почиваха. До обед оставаха няколко часа, майката на момчето се занимаваше с бебето, бащата бе отишъл в дискусионния клуб. Пред Пепи се откриваше добрата възможност да обиколи владенията си.

Пътят му минаваше край енергоцентралата. В двора й бяха направили басейн с фонтанчета и в него се развъдиха интересни животинки. Приличаха на дълги, прозрачни лентички, но натиснеш ли ги, ставаха лилави. Пепи отчупи тънка клечка и известно време се занимава с тях. Събра няколко от стените на басейна и ги накара да се сплетат едно в друго. Беше установил, че са твърде глупави — докато се разплетат щеше да мине много време. Затова ги остави на мира и се насочи към оградата на разположения в съседство завод за генератори, където от тясна пукнатина се просмукваше загадъчна зеленикава течност. Около локвите, образувани от нея, се разхождаха бели, крачещи топчета, които бяха много бавни и се придвижваха, като се премятаха смешно през главите си. Пепи издълба в калта успоредни улеи, хвана две от гадинките и им направи състезание. Лявото топче беше от неговия отбор, а дясното — от отбора на възрастните. За жалост отбора на противника първи стигна до локвата и той ядосан тръгна към монтажния завод.

Неговата гарга го очакваше. С радостно квакане, тя се спусна от покрива на един от складовете и леко чукна с клюн по обувката му. Пепи извади от джоба си присвоен от кухнята сандвич и милостиво започна да я храни. Гаргата лакомо поглъщаше отчупените късчета и все по-доволно квакаше. Той снисходително я почеса по врата, като с този великодушен жест даде да се разбере, че угощението е приключило. Набрала известен опит, тя бързо литна към покрива на склада, тъй като следващите му действия бяха непредсказуеми. Във всяко нейно забавяне се криеше опасната възможност да получи ритник.

Зад монтажния завод се простираше поле, осеяно с отпадъци. Конверторите за тяхната преработка още не бяха пристигнали от Земята и добре, че беше така. На тази територия се намираха твърде интересни неща: негодни микромодули в различни цветове, износени блокове на генератори, употребени кондензатори, плоски екрани, златисти телчета, капачки, бутончета, ламаринки, стари компютри и много други вехтории, от които можеш да извадиш нещо, нещо да сглобиш, изобщо нещо да ти свърши добра работа.

Пепи отдавна бе насочил вниманието си към почти цял корпус на космически кораб, извисен над останалите отпадъци. Прочетените видеокниги разпалваха въображението му и описаните невероятни истории го подтикваха да потегли към Земята. Момчето измайстори примитивна стълба и успя да се покатери до входния люк.