Христо Пощаков - Пепи и роботите

— Виж какво е направил Пепи — каза той и подаде кутийката. — Любопитен съм да разбера какви са неговите постижения.

— Какво ми даваш, Мартине?

— Момчето твърди, че е филтър за критичните степени на информационната ентропия.

Франц отвори капачката на кутийката и с интерес огледа съдържанието на вътрешността й.

— Ха, доста занимателно — засмя се той. Ще трябва да си поиграя с него.

След около час екранът върху служебния пулт на бащата светна.

— Знаеш ли новината? — проговори възбудено Франц. В твоя дом расте гений!

— Ти ли конструира филтъра — попита подозрително таткото, след като се завърна в къщи.

— Че кой друг? — отвърна обидено Пепи. Защо, не върши ли работа?

Дланите му се изпотиха, но лъжата му достави неподозирано удоволствие. Баща му го наблюдаваше внимателно.

— Слушай, Пепи — произнесе сурово. — Ако обичаш, напиши комутативният закон на математическата логика.

— Не съм стигнал дотам, татко!

— Тогава как конструира филтъра?

Пепи се замисли. Не можеше да издаде Голямата тиква и неговата компания, беше дал обещание. За един закрилник на избягали роботи подобно предателство бе невъзможно, а от него се чакаше обяснение.

— Интуитивно — намери той твърде сложния за възрастта му спасителен отговор.

Татко Мартин престана да гледа подозрително и се усмихна.

Пепи се прочу и възрастните го гледаха с възхищение. Пилешките му раменца мъкнеха с достойнство бремето на славата, но дните минаваха и тя увяхваше. За да се поддържа, беше нужно да се измисли нещо ново — внушително и значимо, от което всички да ахнат и да кажат: „Браво, Пепи!“. И без това Голямата тиква жадуваше за нови задачи. Последният път го беше накарал да преброи звездите, ала сравнително бързо получения резултат нямаше съществено значение. Момчето бе изпаднало в идейна криза и мрачното настроение го преследваше.

— Имаме нови неприятности — сподели веднъж бащата с майката. — Необходимо е да се намали времетраенето на подпространствения преход на корабите и този труден проблем е възложен на нашия изследователски център. По време на последната конференция на Земята, шефът Минин имал неблагоразумието да се похвали с филтъра на Пепи, представил го за наше изобретение. Разбира се, Съветът повярвал в големите ни творчески възможности и сега не е съвсем ясно как ще излезем от това положение.

— Първо се заеми със сина си — изрече тя с укор. — Нашият гений непрекъснато изчезва някъде, а училищният компютър му поставя средни оценки.

— И Анщайн е бил среден ученик — опита се да го защити таткото.

— Разбери, детето бяга от къщи! Биологът го забелязал да храни местна птица, което е абсолютно забранено!

Спорът взе да се задълбочава и Пепи сметна за по-благоразумно да се измъкне от стаята.

— Не го контролираш! — повиши тон майката. — Искам да зная къде се губи! Безпокоя се, а ти не се интересуваш — смени тя нотките на гласа си и очите й се насълзиха. — Забравяш, че се намираме на чужда планета, всичко може да се случи!

Бащата стана и я прегърна.

— Утре ще взема мерки! — обеща тържествено.

— Ще ми направиш ли компания? — помоли той своя приятел. — Имам неприятното задължение да разбера къде ходи синът ми.

Франц се трогна от явната му безпомощност и се съгласи.

Обичайният обход на Пепи ги накара да учестят дишането си. Момчето не предполагаше, че е следено и не се обръщаше, но пътят му ги затрудняваше с избора на укрития. Когато се приближиха до полето с отпадъци, те въздъхнаха облекчено, ала тук изскочиха нови неприятности. Бащата често се спъваше в някоя вехтория и вдигаше шум, което ги принуждаваше да залягат. Най-сетне успяха да направят обход и се скриха зад тумбестия корпус на космическия кораб.

Пепи продължаваше да върви безгрижно и подритваше микромодули. По едно време се спря встрани от тях и се провикна:

— Тук съм, Голяма тикво. Покажи се!

Пред смаяните погледи на Франц и Мартин изпод захвърлените листове ръждясала ламарина се подаде неестествено дебел робот.

— Слушам, господарю! — прокънтя машинният му глас.

— Повикай останалите! — нареди Пепи. — За вас има нова важна задача. Татко каза, че преходът на космическите кораби в подпространството е бавен. Трябва да решите как да се ускори!

Бащата понечи да се измъкне от укритието си, но Франц го дръпна обратно.

— Тихо, не ги плаши — прошепна в ухото му. — Забрави ли за реномето на нашия център? А ако решат и този проблем?