Христо Пощаков - Пепи и роботите

— Татко, какво е информационна ентропия?

Човекът, увлечен в четене, изненадано прекъсна заниманието си.

— Какво каза?

— Попитах какво е информационна ентропия.

По тясното лице на бащата се появи усмивка.

— Радвам се на ранните ти интереси — произнесе той със задоволство. — Този термин за пръв път е употребен преди няколко века, но въпреки че кибернетичният смисъл на явлението се отличава от физическия, благодарение на една формула двете понятия се доближават. Трудно е да ти обясня, но ще се опитам. При получаване на информация нашите знания нарастват толкова повече, колкото по-малка е нейната неопределеност, или колкото по-малка е информационната ентропия.

Очите на Пепи станаха тъжни.

— Виждам, че не разбираш — продължи таткото. — И ще се опитам да обясня по-просто. Преди малко с майка ти гадаехме къде се намираш. Ако някой ни кажеше: Пепи е или на полето с отпадъци, или в двора на енергостанцията, неопределеността, респективно ентропията на тази информация, щеше да бъде по-голяма, отколкото ако друг бе съобщил, че Пепи се намира на територията на монтажния завод. С по-малко думи щяхме да научим повече. Сега разбра ли?

Макар и не особено уверено, момчето кимна с глава.

— Ех, Пепи… Ако знаеше какви неприятности ни създава повишаването на информационната ентропия! Често сме принудени да боравим с приблизителни данни. Компютрите трябва да анализират вероятностите за правилното функциониране на някоя система, но за да извършат анализ, следва да преценят вероятностите на нейните подсистеми и елементи. В процеса на анализа се случва обратната връзка да повиши, вместо да понижи степента на неопределеност, и тя да достигне критична стойност. Тогава вместо да разреши проблема, компютърът настройва веригите си в затворен цикъл и изгаря блокировките. Нужни са филтри за критичните степени на информационната ентропия, които да спират лавинообразното й развитие, но засега ги нямаме. Работим по проблема и никой не знае кога ще го разрешим.

Пепи беше зяпнал и внимателно следеше да не изпусне някоя дума.

На следващия ден той излъга майка си, че отива в библиотеката, но се насочи към ремонтния цех на базата, влезе в него и без да го забележат, чевръсто напъха в раницата си няколко акумулатора с дистанционно зареждане, които въпреки малкото си тегло и размери, притежаваха мощен капацитет. След това изскочи навън, затича се към полето с отпадъци и скоро избягалите роботи бяха строени зад корпуса на кораба.

— Ще ви поставя спешна задача — изрече задъхано момчето. — Необходимо е да конструирате филтър за критичните степени на информационната ентропия.

Роботите го заобиколиха.

По локалното време на планетата измина седмица, през която Пепи ежедневно извършваше строг контрол върху работата на своите метални подчинени. Те забележимо променяха вида си — ставаха все по-дебели. Дължеше се на блоковете памет завинтени по телата им и добре, че отпадъците изобилствуваха с тях. Щастливи с новите си акумулатори, роботите се трудеха усърдно, а енергийното поле достигаше до тяхната територия и ги зареждаше редовно.

— О, господарю — каза една вечер Голямата тиква. — Задачата е изпълнена. Ако знаеш каква радост ни достави трудното й решение!

Той връчи на момчето крехка на вид кутийка.

— Трябва да се монтира в системата на обратната връзка — поясни роботът. — Ние го направихме и се чувствуваме значително по-умни. Разсъждения от вида „да бъда или да не бъда“ вече не са в състояние да прегряват контурите ни, защото избирателната способност на филтъра е позитивна. Уверихме се, че много по-рационално е да бъдеш, отколкото да не бъдеш. Наистина това ни прави малко по-страхливи, но от друга страна…

— Стига си философствувал — сряза го Пепи.

— Ах, какъв точен термин! Колко хубаво е да можеш да философствуваш!

— Престани да се кичиш с повече памет! Заприличал си на бъчва.

— Какво е бъчва, господарю? — попита роботът и лещите му светнаха от любопитство.

Пепи махна с досада и го остави.

— Татко — заговори той в къщи, — вземи, нали ти беше нужен?

— Какво е това, момчето ми?

— Филтър за критичните степени на информационната ентропия.

Таткото се усмихна, прибра кутийката и го погали по главата.

— Благодаря! — рече нежно. — Трогателно е, когато един син се грижи за баща си.

На другата сутрин зарадваният родител посети Франц — старши кибернетик на базата, с когото бяха близки приятели.