Христо Пощаков: Преградата

Проснат по гръб, Саргол изохка мъчително и се опита да се изправи. Това му се удаде с известен труд, след това преодолял болките от натъртванията, закуцука към границата. По пътя вятърът го блъсна в гърба и го накара съвсем да ги забрави. Могъщото чувство за победа го подтикна да се затича към дългата верига от застинали в изумление човешки фигури, които го очакваха в далечината.

Те стояха пред него — смълчани, потресени от невероятното събитие. Саргол протегна ръце по навик и бавно продължи, в очакване на съпротивата на преградата. Една стъпка, още една, още няколко. Той се хвърли в прегръдките на Учителя и заплака от щастие. ПРЕГРАДАТА БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛА!

Поради слабата гравитация, пенливата струйка на шампанското се точеше като мед. Въпреки това затруднение, Филип успя да напълни чашите, остави бутилката и въпросително изгледа Глеб.

— Прекалено е отлежало — заяви с опасение. — Въпреки особените космически условия, в които е протичал този пикантен процес, няма да бъде честно, ако се отровим. Може да е на двеста години, не се знае кога е донесено!

— Заслужава си риска — дълбокомислено каза Глеб. — Не се съмнявай, че ще бъдем спасени. Жалко за Калев, не доживя този ден. Ние също не го очаквахме така скоро, но той дойде. За по-малко от месец, аборигените стигнаха до идеята за балон и я реализираха!

Те внимателно докоснаха ръбовете на чашите, отпиха по глътка и се обърнаха към горящите очи на Саргол, които ги наблюдаваха от видеозаписа.

— Време е да посетим планетата — отбеляза Филип. — Трябва да поднесем втората приятна изненада.

— Съгласен съм — отвърна Глеб. — Освен това необходимо е да подготвим посрещането на инспектора в по-изискана обстановка — той все още не е запознат с местния фолклор.

От дома на Веронар долитаха звуци на музикален инструмент, придружени от тихо пеене. По плетената завеса на един от прозорците играеха слаби отблясъци на светилник, ласкавата нощ бе изпълнена с трепет, който се вливаше в непривикналите им към тежестта тела и донасяше спомени за Земята. Глеб повиши налягането в сервомеханизмите на скафандъра, после протегна ръка и почука на вратата.

© 1991 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1088]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47