Проснат по гръб, Саргол изохка мъчително и се опита да се изправи. Това му се удаде с известен труд, след това преодолял болките от натъртванията, закуцука към границата. По пътя вятърът го блъсна в гърба и го накара съвсем да ги забрави. Могъщото чувство за победа го подтикна да се затича към дългата верига от застинали в изумление човешки фигури, които го очакваха в далечината.
Те стояха пред него — смълчани, потресени от невероятното събитие. Саргол протегна ръце по навик и бавно продължи, в очакване на съпротивата на преградата. Една стъпка, още една, още няколко. Той се хвърли в прегръдките на Учителя и заплака от щастие. ПРЕГРАДАТА БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛА!
* * *
Поради слабата гравитация, пенливата струйка на шампанското се точеше като мед. Въпреки това затруднение, Филип успя да напълни чашите, остави бутилката и въпросително изгледа Глеб.
— Прекалено е отлежало — заяви с опасение. — Въпреки особените космически условия, в които е протичал този пикантен процес, няма да бъде честно, ако се отровим. Може да е на двеста години, не се знае кога е донесено!
— Заслужава си риска — дълбокомислено каза Глеб. — Не се съмнявай, че ще бъдем спасени. Жалко за Калев, не доживя този ден. Ние също не го очаквахме така скоро, но той дойде. За по-малко от месец, аборигените стигнаха до идеята за балон и я реализираха!
Те внимателно докоснаха ръбовете на чашите, отпиха по глътка и се обърнаха към горящите очи на Саргол, които ги наблюдаваха от видеозаписа.
— Време е да посетим планетата — отбеляза Филип. — Трябва да поднесем втората приятна изненада.
— Съгласен съм — отвърна Глеб. — Освен това необходимо е да подготвим посрещането на инспектора в по-изискана обстановка — той все още не е запознат с местния фолклор.
* * *
От дома на Веронар долитаха звуци на музикален инструмент, придружени от тихо пеене. По плетената завеса на един от прозорците играеха слаби отблясъци на светилник, ласкавата нощ бе изпълнена с трепет, който се вливаше в непривикналите им към тежестта тела и донасяше спомени за Земята. Глеб повиши налягането в сервомеханизмите на скафандъра, после протегна ръка и почука на вратата.
© 1991 Христо Пощаков
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1088]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47