Христо Пощаков: Преградата

— Все пак част от членовете на Съвета е гласувала „против“, предполагам, че тази част не е била толкова малобройна.

— Да, наистина… — потвърди с известно колебание инспекторът. — Но не беше мнозинство.

— Виждате ли?! — тържествуващо произнесе Глеб и премина в настъпление. — Мнозинството е било сляпо към фактите. Един компютър би дал много по-правилна оценка.

— Защо продължаваме да спорим? — изрече раздразнено Бонер. — Решението е ясно: демонтаж на термоядрената централа, изградена на планетата и напускане на спътника. Като помисля за количествата енергия, прахосани по поддържането на силовото поле, косите ми настръхват. Това граничи с престъпление!

— Не съм съгласен! — ядосано възрази Филип. — Освен това има още нещо, за което изглежда сте забравили. „Нищожни частици“ ще се възползват от правото си на върховна апелация, Съветът е длъжен да я разгледа в предвидения законен срок.

— На какво се надявате? На месец повече?

— На приключване на Експеримента — твърдо заяви Глеб. — Той е пред завършване.

— Поразителен ентусиазъм, невероятен! — възкликна инспекторът. — А не разбирате, че никой не ви е дал правото да обричате аборигените на полугладно съществувание! Да не говорим за появата на канибализъм на островите!

— Островитяните имаха възможност да имигрират на материка, но не го направиха. Преградата няма отношение към поведението им. Вие сякаш нарочно пропускате най-главното: целта на Експеримента. След няколко хиляди години тази звездна система ще премине през друга, чиято наедряла звезда вече се забелязва с невъоръжено око. Такава рядка за космоса катастрофа предлага единствен избор: заселване на нова планета с подходящи условия за живот. За да го осъществят, аборигените ще трябва да възприемат огромни знания, а ние не сме в състояние да моделираме гънките на мозъците им по друг начин.

— Убедителна защита. Интересно защо вашето ръководсво не успя да се справи с нея?

— Вероятно нападките са били твърде яростни — предположи Филип.

— Вашата упоритост ме смайва — неочаквано се усмихна Бонер. — Въпреки че разговаряхме на различни езици, ще се постарая да предам апелацията ви в секретариата на Съвета. Може би ми станахте симпатични, но това едва ли ще промени нещата. Нямам какво повече да добавя, излишно е.

Той се сбогува церемонно, постави шлема си и изпратен от недоверчивите погледи впити в гърба му, изчезна в люка.

Първоначалното замайване премина, парливото чувство на страх от предстоящата неизвестност остана при трапчивият мирис на дим и хората, които се бяха превърнали в точици. Стори му се, че сред тях различава светлите дрехи на Веронар, после в съзнанието му неволно изплуваха неговите напътствия. Наведе се, взе камък от струпаната на пода купчина и го изхвърли през борда. Кошът реагира като странно същество, освободено от товара си и облекчено подскочи нагоре. Саргол продължи да изхвърля останалия баласт, докато бялото тяло на пухест облак го всмукна в себе си, обгърна го с мътната си пелена и закри земята от погледа му. Нагоре и все нагоре! Огромното кълбо над главата му вече не се забелязваше, въздушното течение го носеше нанякъде, влагата го пронизваше, караше кожата му да настръхва и затрудняваше дишането. Предишното опиянение от полета изчезваше, неприятните усещания се допълваха от самотата, която го бе стиснала за гърлото и го оплиташе с лепкавите нишки на подтискаща волята му неувереност. Беше попаднал в някакъв непривичен и нереален свят, страстно желаеше по-скоро да се освободи от него.

Най-сетне земята се появи отново. В далечината се различаваше светлото петънце на езерцето, обградено от малките като кубчета къщи на селището, по-наблизо се забелязваше хълмът, върху който толкова пъти се бе изкачвал, а местността под него изглеждаше чужда и непозната. Саргол се взря в релефа й, но не можеше да повярва на очите си. След миг изпита неописуемо тържество и радостният му вик огласи висините. БЕШЕ ПОБЕДИЛ ПРЕГРАДАТА! Улисан в невероятното откритие, той не обърна внимание на странната птица, която непрекъснато го съпътствуваше, не забеляза как в единственото й око, насочено към него, удивено се отрази слънцето.

Земята се приближаваше застрашително, баластът беше привършил. Саргол прелетя над стадо животни, които панически се разбягаха, после дъното на коша се вряза в почвата и го изхвърли навън. Освободеният от последния си товар балон се издигна, прескочи редица дървета и изчезна от погледа.