Христо Пощаков: Преградата

— Колко ще чакаме? Животът стана нетърпим, никой не си дояжда! — Несгодите изострят ума, правят го по-гъвкав — отвърна меко Веронар. — Всичко в света има рационален смисъл.

Саргол безсилно отпусна рамене.

— Кой е издигнал преградата? — попита с нотки на безднадежност. — Кой ни затвори в този гаден капан?

— Засега категоричен отговор е невъзможен. Единствено столетникът Картал е убеден, че тя е дело на всемогъщия Наргот, който седи на трона си в планините и управлява света. Такова твърдение изглежда наивно и бих попитал: не кой е издигнал преградата, а защо е издигната? Същността и противоречи на здравия разум, на общата хармония в природата, следователно произходът й е изкуствен, свързан с някаква цел. Формата й доказва същото — идеален цилиндър, докосващ облаците. Елементарната логика подсказва издигане на насип до горния му край, после направа на идентичен от другата страна. Това означава десетки години труд на цялото население и превръщане на половината от оградената територия в безплоден ров. Подобно решение е неприемливо, нужно е друго — оригинално и просто.

— Мъдри Веронар, ти владееш тайните на геометрията, боравиш с необятния свят на числата, познаваш пътя на звездите! Събери могъществото на знанията си и намери правилното решение! За всеки твой замисъл, разчитай на здравите ми ръце!

След тази кратка прочувствена реч, Саргол се сбогува. Излезе от двора и в полумрака различи гладните погледи на собствените си деца, които отдавна го търсеха из селището.

Над лишения от атмосфера спътник на планетата, неколкократно по-малък от Луната, избухна зеленикаво сияние. То постепенно избледня и в центъра му се появи дисковиден апарат, чиято сянка запълзя по осеяната с кратери и островърхи скали повърхност. Късите припламвания в отражателите му го насочиха към дълбок каньон, той намали скоростта си и скоро стабилизаторите му докоснаха метална платформа, едва забележима всред каменистите образувания. Над двадесетина метра под нея двама млади мъже се спогледаха тревожно — гледката върху екрана пред тях не подлежеше на съмнение.

— Открити сме — констатира по-едрият, — пристига инспектор!

Лицето на по-дребния помръкна.

— Все някога щеше да се случи — промърмори ядосано. — Но защо точно на нас?

Люкът на входната шлюзова камера се отвори. От него се измъкна висок човек, свали шлема си и ги изгледа с хладно любопитство.

— Мартин Бонер — представи се с лек поклон. — Мисля, че целта на визитата ми е ясна. Инспекцията наскоро се добра до данните за вашия експеримент, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога.

Той дръпна магнитния цип на един от джобовете си и извади плосък дигитален секретар. Докосна няколко сенсора по повърхността му и произнесе: — Глеб Устинов, АСД-2100-Х11?

По-едрият кимна унило.

— Филип Льоклерк, КМС-112-Н23?

По-дребният мрачно наведе глава.

— Колко ви остава до края на дежурството?

— Почти два местни месеца — отвърна Глеб.

— Сигурно ще се наложи да си заминете предсрочно. Нещастниците отдолу търпят намесата ви почти три техни века, стига им толкова.

— Протестирам! — възрази силно Филип. — Запознат ли сте с аргументите на Калев, със защитата на институтското ръководство? Съществата под нас не са нещастни, те се борят за своето бъдеще!

— Мнозинството в Световния Съвет е на друго мнение.

— Нима не са разбрали, че реализирахме скок в развитието на цивилизация! Спестихме хиляди години сън на разума в крехкото му огнище, експериментът е уникален!

— Не се горещете толкова, никой не ви е упълномощил да експериментирате с разумни същества.

— Дори в техен интерес! — почти изкрещя Филип.

— По-спокойно, млади човече! Пристигнах да изясня някои детайли, но изглежда не срещам необходимото разбиране.

— Нима искате да пропадне труда на десетки учени?!

— Лично аз нямам такова намерение, само изпълнявам волята на Съвета.

— Сигурно не сте запознат с последните събития — намеси се Глеб. — Прогресът на аборигените нараства с невероятни темпове, всеки изминал ден поднася нова изненада!

— Оставете ентусиазма, искам да вникнете в неприятната ситуация, създадена от вашия Институт. Многомилиардното човечество пръснато из космоса спазва общоприети морални норми, а техните принципни положения се наблюдават от Световния Съвет. За него вие сте нищожни частички от конгломератна маса с общоприети възгледи. Не разсъждавам по друг начин и за вашето ръководсво.