Христо Пощаков: Птицата

— Но… — понечи да възрази Петев.

— Имайте търпение, това не е всичко. По време на една от експедициите се случило нещастие. Тернов бил докаран в станцията с тежка черепна травма, вследствие на която получил обилен кръвоизлив в лявото полукълбо на мозъка. Въпреки положените усилия, Зеелман разбрал, че няма никаква надежда за спасение: медицинските роботи поддържали живот в тяло, лишено от връзка с агонизиращия си команден център. Той съставил комисия, убедил членовете й да подпишат смъртния акт и изключил системите от тялото на Тернов. Но едва комисията напуснала операционната и Зеелман отново ги включил. Знаел, че мозъкът на обречения пациент има още малко живот и решил да извърши нов престъпен опит. Излязъл навън и примамил птицата, после я вкарал в помещението, упоил я и започнал отвратителните си действия. Счупил пломбите на апаратурата за психичен анализ, довел работното й поле до максимум и изтрил информацията в мозъка на птицата. След това отново я регулирал, свързал я в паралел с мозъка на Тернов и не бил на себе си от нетърпение да научи как чуждите нервни клетки ще усвоят непривичните за тях образи и понятия. Когато последната жизнена дейност на Тернов угаснала, той свалил каската от главата му и я поставил на своята. Каква била изненадата му, когато съзнанието му се сблъскало с осакатената, но все още силна личност на Тернов, която го наблюдавала с очите на излязлата от упойка птица. Зеелман смятал да унищожи следите на своето престъпление, като отново изтрие информацията в мозъка-приемник, но поради паралелната връзка, намеренията му били отгатнати. Преди да успее да смъкне каската, личността на Тернов напрегнала волята си и успяла да подчини съзнанието му на своето. Лекарят бил заставен да повика заместника на Тернов — Томпсън и да признае вината си. Незабавно бил свикан съвет и всички гласували за връщането на Зеелман на Земята; поискали да бъде изправен пред съд, за да получи заслуженото. Така и станало, но по понятни причини процесът не придобил известност, а по-нататъшната съдба на лекаря не е интересна. Но нека се върна към състоянието на личността-Тернов. Психотрансфузията, осъществена от престъпника, довела мозъка-приемник до така нареченото критично информационно ниво. След няколко часа настъпили усещания за силни болки и крайниците на птицата се загърчили. В обремененото съзнание спомените объркали реда на своята последователност и предизвикали остра душевна депресия, която довела до мисъл за самоубийство. Силната воля на Тернов се стопила в хаоса на кошмари и халюцинации, той се опитал да разбие главата на птицата в близката стена. Създадената ситуация предизвикала спешната намеса на Караян — психологът на станцията, който отново използувал апаратурата и предизвикал редица блокажи в паметта на жертвата — по този начин освободил мозъка-приемник от полученото свръхнатоварване. След още няколко сеанса, Тернов се превърнал в познатото на всички същество — в добрата и умна Птица, лишена от спомени за Земята. Оставало й да се научи да лети и да свикне с подготвената й роля. Това е всичко, Петев. Срамната история на престъпника Зеелман и тъжната история на Птицата-Тернов.

Биологът го изгледа потресено и мълчаливо напусна кабинета. Навън натежалите му крака сами го отведоха до квадрата от рохка червена пръст, увенчан с простичката плоча от пластолит, на която някой собственоръчно бе гравирал: „Благодарност за Птицата“. Вечерта вече бе спуснала черното си було и необезпокоявана от никого пълнеше очите му с влага. Навел глава и прегърбен, той се вслушваше в ударите на сърцето си.

Някъде в мрака се разнесе свистене на могъщи криле, устремени към него.

© 1992 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1090]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47