Христо Пощаков - Теди, обещанията, лъжите и надеждата

Когато се роди, семейният съвет реши да го кръстят Теодор, но впоследствие всички му викаха Теди. Може би това се дължеше на невзрачния му външен вид, крехката му физика и плахостта на характера му. От седем годишна възраст започна да носи контакти лещи и остана с тях до двайсет и шест годишната си, когато родителите му го накараха да направи операция за коригиране на зрението си. Дотогава баща му, господин Ловински, го поучаваше как да се държи в обществото, как да се поставя в работата си и колко искрен да бъде с хората. Теди рядко се срещаше с него, тъй като той работеше като техник по поддръжката в един от орбиталните комплекси, населени предимно с възрастни хора, притежаващи добри материални възможности. Стерилизираният въздух с постоянна температура и понижената гравитация в жилищните му помещения създаваха по-комфортни условия за немощните им тела, звездите които се виждаха през илюминаторите бяха ярки и немигащи, а спортните комплекси позволяваха подходящи за тях физически натоварвания.

Космическият морал на бащата изискваше синът му да израства с принципите на честност и доверчивост към хората, ала придобитата наивност на момчето спрямо тези добродетели понякога стигаше до глупост. Това може би се дължеше и на наставленията на майка му– бледа и невзрачна женица, която винаги го караше да следва видеофонните съвети на главата на семейството. Въпреки получената правилна ориентация за поведение, Теди още в детските си години разбра, че доверчивостта му е доста досадно качество. Още тогава усети, че собственият му свят е различен от околния, но нищо не можеше да направи със себе си.

— Ако скочиш от клона на онова дърво, ще ти подаря тази програмирана топка — беше му казал Мики, един от неговите съученици. — Риташ я, после тя сама се връща при теб. Много е скъпа.

Теди извърши подканата и отвърна на предизвикателството, но си счупи крака. Приятелят му така и не му подари топката, но от двайсет дневния престой в къщи с гипсиран крак, имаше някаква полза. Пропусна няколко гадни теста по литература и висша математика, ала все пак успя да премине на по-горно ниво. Впрочем малко по-късно топката така и не се върна при притежателя си. След силен удар с крак, тя прескочи училищната ограда и незабавно бе открадната от някого. Теди почувства известно удовлетворение, но изглежда, че всичко станало бе началото на странните събития, които последваха в живота му.

— Ако завършиш успешно годината, ще ти купя въздушен ролер — бе казала майка му, но така и не го купи, защото трябваше да се подменят мебелите в хола, а те се оказаха поскъпнали.

Неизпълненото обещание породи особен ефект. Момчето на съседите, с което бе споделил заветната си мечта, успя да прелъже родителите си и да се сдобие тази красива и модна машинка, която се носеше на три-четири метра над земята. Вятърът известно време приятно свиреше в ушите на щастливия ролерист и развяваше косите му, после той катастрофира, поради повреда в системата за автоматична ориентация на летящото чудо и при падането си потроши крайниците.

Така че това момче дълго лежа на легло, а после се показваше навън с патерици. По времето на тези събития, Теди почувства някакъв особен прилив на сили и мършавата му фигура като че ли стана по-загладена. Още тогава в него се породи съмнението, че неизпълненото обещание е свързано с нещо необяснимо, което сякаш засягаше само него.

— Ще те обичам до гроб! — беше се заклела първата му любов десетина години по-късно, но само след месец започна да излиза с най-близкия му приятел по прякор Хищника. След това тя заряза и него, тръгна с трети, четвърти и така нататък докато доби славата на лека жена, която по-късно се зарази от гадна венерическа болест от един от многобройните си приятели и впоследствие остана стерилна. През този нещастен за него период Теди се бе почувствал доста зле, но все пак получи частична компенсация като се утеши с друга девойка — беше малко грозничка, ала привързана към него. Поне себеподобните на Хищника, с когото поразвали отношенията си, не показваха интерес към нея.

Раздялата с първата му любов го бе наранила лошо, но след нея получи нов прилив на сили. Ръцете му започнаха да заякват и да се покриват с мускули, а тялото му увеличи масата си и той сериозно се замисли дали неспазването на обещанието за вечна обич не бе довело до появата на необясним феномен.