Христо Пощаков - Теди, обещанията, лъжите и надеждата

Студентските години доразвиха предположението му. Един ден той откри, че личността му се подчинява на законите на нарушените обещания и тяхната странна компенсация. Когато го лъжеха ставаше по-силен и тялото му прибавяше килограми, а страничният ефект от неизпълненото обещание пораждаше лоши неща. Когато махна контактните лещи, Теди бе увеличел почти двойно теглото си. Той вече работеше в сравнително добра фирма, но продължаваха да го лъжат. Обещаха му, че ще го командироват за две години на една от базите на Ганимед, за да заеме престижна длъжност, но в последния момент заявиха, че се е намерил друг, по-достоен кандидат. Неочакваният съперник замина със совалката, която щеше да се скачи с кораба за по-дълги дистанции, застинал на стационарна орбита, но тя така и не стигна до него. Повредата в двигателната й система я превърна ярко и кратковременно огнено кълбо. Катастрофата явно бе причинена поради жестокия закон на компенсацията, открит от Теди. И той бързо наддаде на тегло.

— Престани с тези глупости! — каза веднъж баща му, който вече се бе пенсионирал, докато майка му както винаги си мълчеше. — Лъжите не могат да притежават енергийна стойност.

— Виж на какво съм заприличал — опита се да възрази Теди, който едва не съжали, че им е отишъл на гости. — Едва се побирам в дрехите си.

— Яж по-малко и толкова — отсече пенсионираният техник. — Започвай с ограничителна диета още от утре.

След като се прибра в собственото си жилище, все още послушния син реши да се вслуша в дадения съвет, тъй като и без това го очакваха два почивни дни. Представи си страхливо как ще вземе решение да ги изкара само на минерална вода. За всеки случай премери теглото си на домашното кантарче и го записа.

— Теди, отивай без мене на конните състезания — обади се на следващата сутрин Вито, един от колегите му.

— Но ти ми обеща…- промънка наедрелият млад мъж.

— Обещах ти, но как да ти кажа… Появиха се други обстоятелства.

— Какви? — ядоса се Теди, изгубил компанията.

— Друг път ще ти обяснявам, сега нямам време. Да речем, че съм забърсал някоя мацка.

Колегата му имаше сериозни проблеми с двигателните нерви на краката си, които въпреки изключителния прогрес на науката в края на двайсет и първи век, бяха трудно отстраними. Те го принуждаваха когато върви да се клати като патица. Беше трудно да се предположи, че той може да има отношения с някоя нормална жена. След като се порови из събитията от предишния ден, Теди се сети за истинската причина за отказа. Беше дочул откъслечен разговор и сега се сети за него. Предишният ден, в края на работното време, ръководителят на техния сектор го бе поканил Вито да ловят риба с яхтата му. Какво пречеше на колегата му още тогава да откаже ангажимента за конните състезания? Защо трябваше да го лъже рано тази сутрин?

Теди се почувства вбесен. Кого да покани на състезанията? Освен колегата с патешката походка, никой от останалите не му обръщаше внимание. А Вито, въпреки дефекта си, беше добър програмист и дори понякога му помагаше. Но изглежда лъжите му доставяха удоволствие. И друг път беше го лъгал.

На следващия ден отново го подхлъзнаха на бананова кора. И без това беше достатъчно изнервен — вече втори ден пиеше станалата омразна течност, а стомахът му отчаяно искаше да получи и нещо друго. Той престоя около час в бара на шестнайсета и трийсет и втора улица, ала блондинката, с която беше се запознал там преди няколко дни, така и не се появи. Теди огледа недоизпитото си безкофеиново кафе без захар, плати и си тръгна. Когато се върна в дома си, първо посети тоалетната, след това се върна в спалнята и от нямане какво да прави стъпи върху домашното кантарче. Показваше с три килограма повече, без да е ял каквато и да е храна, макар че дрехите и обувките бяха същите от предишното претегляне. Коланът на панталона му неприятно го стягаше и той се принуди се да го отпусне с една дупка.

Теди седна на леглото си и се замисли сериозно. Неизпълнените обещания най-често се превръщаха в лъжи, но по някакъв начин излъчваха енергия, която се вливаше в тялото му и го принуждаваше да наедрява. Ако продължаваше по този начин, щеше да се превърне в подобие на слон, който нямаше да има възможност да излезе от къщата си. Трябваше да се вземат някакви мерки, преди да е станало късно.

Измъчен от появилия се проблем, Теди съблече дрехите си, отпусна се на леглото и почти веднага заспа. По някое време се събуди и изхвърли завивката, защото имаше чувството, че ще се подпали от енергията, която кипеше в тялото му.